РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав в открито
съдебно заседание на 23 април, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
административно дело № 171 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
Постъпила е жалба от И.Д.Т.,*** против
Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3503 от 12.11.2018 г. на Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г. в размер на 0
лева,т.е. е отказано изплащане на субсидията по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“. Уведомителното писмо
е потвърдено от горестоящия административен орган със Заповед № РД
20-71/05.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
Наведени са доводи за наличие на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа
на които се иска от съда да обяви нищожността на Уведомителното писмо или
алтернативно да се отмени като незаконосъобразно поради неспазване на установената форма, липса на мотиви (правни и фактически
основания), допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
противоречие с материалноправни разпоредби.Претендира и присъждането на направените
по делото разноски
Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Л.Ж.
в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки счита жалбата за
неоснователна и претендира юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в това число приложените по адм.д. 778/2019г. на ВАС и
съобрази становищата на страните, и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Не
е налице спор по делото, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител
в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 241836 и за кампания 2016 г. е подала заявление за
плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 18/160516/73481
от 09.05.2016г. , с което е заявила искането си за плащане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ (Мярка 11), направление „Биологично пчеларство“ за 240 пчелни
семейства за сумата от 16428,72лв. като в заявлението е вписан код на мярката
БПП 6, който съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост Наредба № 4/2015 г.)
съответства на „Биологично пчеларство в преход“/ л.47-50 от адм.д.778/19г на
ВАС/. Не се спори между страните също така, че 2016 г. е втора година от поет
от жалбоподателката ангажимент по посочената мярка за подпомагане. При приемане
на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, при които
несъответствия не са констатирани.
Към заявлението са
представени изискуемите документи, в това число и Стандартен договор за
инспекция на биологична селскостопанска продукция,вкл.и анекси към него.
Заявлението на
жалбоподателката е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място и
такава е била извършвана от „Технически инспекторат” –ЦУ за
периода 24.11.2016г- 07.12.2016г./ л.69-70 по адм.д. 778/2019г. на ВАС/.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3503 от 12.11.2018 г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
жалбоподателката била уведомена, че
оторизираната субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 е 0
лева .
В уведомителното писмо се посочва, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за
определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ
за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо и
по-конкретно в колони от 1 до 7 на тази таблица, като поясненията към тези
колони на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или
частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. От
съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от уведомителното писмо се
установява, че са заявени за подпомагане 240 броя пчелни семейства като също
толкова са и установените пчелни семейства, както и санкционираните. След
проверка на базисните изисквания са установени 0 броя пчелни семейства като 0
броя са и оторизираните такива за изчисление на субсидия. Като санкции и
редукции на субсидията в колона 7 „Неспазване на базовите изисквания“ е
посочена сумата от 16 428,72лв. Поясненията към колони 4, 5 и 7, имащи
отношение към взетото от административния орган решение, са със следното
съдържание:
„Колона 4: Установен брой пчелни семейства, след
изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство““ от Методика
за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
„Колона 5: Недопустими за подпомагане пчелни семейства
след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо
условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“.
„Колона 7: Санкция за неспазени базови изисквания,
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление
„Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по
м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.“.
Неразделна
част от оспорения акт са и таблица "Оторизирани суми (в лева)" и
таблица "Извършени плащания (в лева)", видно от които по направление
"Биологично пчеларство" исканата сума е 16 428,72 лева,
оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева
По делото е представена Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за
заявления, подадени през кампания 2016 г.
В Методиката – Раздел V, б. b. „Направление
„Биологично пчеларство“ – А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване
на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни
семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за
пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
Оспореното Уведомително писмо е съобщено на
земеделския производител на 06.12.2018 г.,
след което на 19.12.2018 г. Т. е подала възражение до Министъра на
земеделието, храните и горите. От данните по преписката е видно, че жалбата е
постъпила при горестоящия орган на 14.01.2019 г. ,като е изпратено и копие от
заявлението на Т. за кампания 2016г. и копие от контролни листа от „Технически
инспекторат” –ЦУ за извършена проверка на място за кампания 2016г. за периода
24.11.2016г- 07.12.2016г. относно
спазването на базисни изисквания по Наредба № 4/2015 г.и доклада. С писмо от 24.01.2019
г. горестоящият орган е поискал попълване на административната преписка с
необходимата му за произнасяне информация.На 15.02.2019г. е подадена
допълнителна информация.
На 21.01.2019 г. Ив.Т. е подала жалба до Върховния
административен съд срещу мълчалив отказ/мълчаливо съгласие на министъра на
земеделието, храните и горите да се произнесе по подаденото от него възражение
срещу уведомителното писмо. С определение № 2539/20.02.2019 г. по адм.д. № 778/2019
г. ВАС е прекратил образуваното пред него, въз основа на жалбата, дело и е
изпратил жалбата за разглеждане от настоящия съд с предмет – оспорване на
издаденото от Зам .изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо.
След образуване на настоящото дело Министърът на
земеделието, храните и горите се е произнесъл със Заповед № РД 20-71/05.03.2019
г. (л. 43-45), с която оставил без уважение възражението на Т. срещу
Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3503/12.11.2018 г. на Зам.изпълнителния
директор на ДФЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима за разглеждане. Подадена е
от адресата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Спазен е и
преклузивният срок за упражняване на правото на оспорване по чл. 149, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
по ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-650/3503 от 12.11.2018 г.
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
което оспорващата е уведомена за оторизирана субсидия 0 лева по подадено от нея
заявление за плащане за кампания 2016 г. по Мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“.
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната
агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по
отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от
закона. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л. 53), Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния
директор Петя Славчева, права да издава и подписва Уведомителни писма от вида
на процесното.
Уведомителното писмо е
издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално
изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно
правилното приложение на материалния закон.
Административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, съгласно нормата
на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, от което следва, че императивно
изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В процесния
случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се
съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, с данните в колона 4 и 7 от таблицата на страница 2 от
уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания.
Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според
утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на
отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е
констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство““ от
Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г.,
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите
изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите.
На това основание Министърът на земеделието, храните и
горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика
за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по
ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й
се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. (л. 46-51). Раздел V от
тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията по мярка 11, като за направление „Биологично
пчеларство“ (б. b) в т. А) „Базови изисквания“ е посочено, че когато
информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от
заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че
даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ
със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се,
че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с
предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой
пчелни семейства.
Приложената от административния орган методика, не
съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят
заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини. И това е логично с оглед
визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според която
министърът утвърждава методика, определяща намаленията, включително тези, които
по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и начинът на тяхното
определяне, когато е констатирано неспазване на базови изисквания, т.е. на
министъра не е предоставена възможност да определя тези базови изисквания.
Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от
Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни
проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези
изисквания са следните: Постоянни и временни пчелини
не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани
племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за
производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се
настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече
от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).
В настоящия случай, макар данните от
таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови
изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и 7), нито в поясненията към
съответните колони, нито другаде в административния акт, нито дори в
административната преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови
изисквания не са спазени от жалбоподателя. Позоваването от страна на органа,
издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от Министъра на земеделието,
храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно
мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна
страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства,
които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за
прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване
или препращане към друг документ, съставен в хода на административното
производство, който да съдържа такива фактически установявания.
Това води до извод за пълна липса на
мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
Относими конкретни мотиви за постановения
отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени едва след оспорване на
уведомителното писмо пред Министъра на земеделието, храните и горите - в
придружителното писмо от 14.01.2019г., с което Зам.изпълнителният директор на
ДФЗ е изпратил на горестоящия орган жалбата (именована „възражение“) – л.37-38.
Едва в този документ, с който жалбоподателят не е запознат, се посочва, че в
случая се касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние „в
преход“ за втората година от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 26 от
Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2016
г., преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и
продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите
на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие
административният орган се е позовал на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г.,
според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие –
периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007
на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. В
придружителното писмо административният орган е аргументирал отказа си да
предостави финансова помощ и с текста на Раздел ІV „Изчисления и налагане на
намаления“ – абзац 2 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, въпреки, че в самото
уведомително писмо, предмет на оспорване, позоваването е на Раздел V от същата
Методика.
Изложените в придружителното писмо от 14.01.2019г.
мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен
акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК
становище, че мотивите за издаване на административния
акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в
съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното
производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане.
Това е така, тъй като допълнителното излагане на мотивите
задължително следва да позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него. В случая липсва такова запознаване, а изложените мотиви
са изцяло за целите на произнасянето на горестоящия орган.
Дори обаче и да се приеме обратната теза и изложените
доводи в придружителното писмо, възприети и от горестоящия орган в заповедта, с
която оспорването по административен ред е отхвърлено, се сметнат за мотиви на
оспореното в настоящото производство уведомително писмо, то е налице
несъответствие между фактически и правни основания. Това обуславя и материална
незаконосъобразност на административния акт.
Правилата за осъществяване на биологично производство
са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) №843/2007 относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 2092/91. Регламентът въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според
който това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент (ЕО) № 889/2008 са
определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г.,
като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва
продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като
в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат
продавани с означения за биологичния начин на производство само когато
разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко
на една година.
Подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“
съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета се
предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи
земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично
земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие,
определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани
по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в
съответната държава членка. Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се
поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за
преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят
по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Сравнителният
анализ на цитираните до тук правни норми сочи, че всяка държава-членка има
право да определи в рамките на периода на поетия ангажимент за прилагане на
биологично земеделие, период на преход към такова земеделие, който период е
по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в
Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за пчелните семейства – не
по-малко от една година).
Именно в тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013
г. (отм.) на национално ниво са приети правила за преход към биологично
производство, като с нормата на чл. 26, т. 5 е прието преходният период за
пчелини да е 12 месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) №
843/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, т.е. периодът на преход е фиксиран в
минималния изискуем период, съгласно общностните норми. В същото време с
нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. изплащането на финансово
подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до
регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент
(ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 (в редакцията на
нормата на чл. 11, ал. 4 към датата на подаване на заявлението за подпомагане).
Към този момент ограничението не обхваща периода на преход за пчелни семейства,
който е регламентиран в чл. 38, ал. 3 от Регламент № 889/2008. В тази
норма е разписано правилото по отношение на пчелните продукти, изискващи преходен
период най-малко от една година,т.е.
срока е минимален, но не фиксиран. Изобщо подходът на европейската комисия е
за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход, а не на
абсолютен по размер преходен период,включително и чрез абсолютното му
фиксиране. Същият е логичен и в съответствие с целта на закона/ съображения
23,24 и 27 от преамбюла/ – минималното време на преход е необходимо с оглед
спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да
се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това
минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода,
в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и
допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична
продукция. След отмяната на Наредба № 1/ 07.02.2013 г. при пряко приложение на чл. 38, ал. 3 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период за отглеждане на пчелни семейства
по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е не по-малко от една
година/ не е фиксиран като отменения чл.26 от Наредба 1/2013г/ и който ред на
Регламента следва да се приложи.
В случая по настоящия казус жалбоподателката
действително е заявила за подпомагане за втората година от поетия ангажимент по
мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 240 броя
пчелни семейства с код за подпомагане „Биологично пчеларство в преход“/БПП6/.
Административният орган сочи (в придружителното писмо до горестоящия орган), че
и от страна на контролиращото лице за жалбоподателя са подадени данни за
състояние на стопанството за 2016 г. – „в преход“. При това положение всъщност
не е налице несъответствие между декларираните от земеделския производител
данни и данните от контролиращото лице. Предоставените към придружителното
писмо копия на контролни листи за извършена проверка на място и доклад/л.69-70
от адм.д.778/19 г на ВАС/не съдържат данни за несъответствия. Други нарушения на изискванията на ЗПЗП,
Наредба 4/24.02.2015г. нито се твърдят, нито са установявани.
От административния
орган е прието, че броят на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и
са установени от контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от
земеделския стопанин – 240 броя, но след проверка за базови изисквания, са
установени 0 броя пчелни семейства. За тази своя констатация – неспазване на
базови изисквания, административният орган се е позовал на раздел V
"Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020", б. "b"
Направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и
отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието
и храните, на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Както вече се посочи в чл. 13 от Наредбата е
предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се
установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания
съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.
Повече от очевидно е, че според цитираната разпоредба и тази на чл.19 ал.2 ,
базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните семейства, се
съдържат в Приложение № 2 , Приложение 3 към Наредбата, и изискванията по
управление, а не в утвърдената Методика.
По делото липсват доказателства за
неизпълнение на някое от по-гореизброените базови изисквания по приложение № 2,
включително и относно приложение № 3. Липсват и констатации в този смисъл от
административния орган.
Административният орган е приел, че посочването на
състояние на стопанството „в преход“ за втора година не отговаря на
изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е
позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното несъответствие
не е. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт,
се посочва, че при несъответствие между декларираните от заявителя данни и
данните от контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините –
биологичен или в преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент,
което е различно от неспазени базови изисквания, а в случая, както вече се
посочи, не е и налице такова разминаване в данните на заявителя и на
контролиращото лице.
Всъщност е налице неправилно квалифициране от
административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение
на материално правните норми.
За пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в
съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на
нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта,
нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя тезата на
административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в съдебно
заседание и в писмените бележки, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като
не е спазено базово изискване за преминаване на пчеларството в преход към
биологично такова. В оспореното уведомително писмо липсва констатация за неспазване
на такова изискване. Не се съдържа такава констатация и в документите по
административната преписка. Заявените в съдебно заседание обстоятелства не
могат да бъдат свързани с фактите, релевантни за издаването на оспорения акт,
още повече, че не лежат в основата на упражнената компетентност на неговия
издател, а посочените мотиви, с оглед на които се извършва съдебният контрол,
не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, предположения на съда
или други обстоятелства, които имат някаква връзка с поставения за разрешаване
случай, но не се вместват в юридическия факт, респ. фактическия състав, който
поражда властническото правомощие на административния орган
С оглед изложеното съдът счита, че липсват основания
за обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Същият се явява
незаконосъобразен като постановен в противоречие с изискванията за форма на
акта, а дори и да се приеме, че нарушенията на формата са санирани след
издаването на уведомителното писмо, актът е в противоречие и с материалноправните
норми. Това налага отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3503 от
12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София.
Доколкото административното производство е започнало по заявлението за
подпомагане, подадено от жалбоподателя, административният орган дължи ново
произнасяне по това заявление, поради което преписката следва да му бъде
върната. При новото разглеждане на заявлението за подпомагане, органът следва
да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с
предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти,
които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е
фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4/2015 г.,
а ако не - да постанови позитивен за заевителя административен акт.
От жалбоподателката са поискани направените по делото разноски - сумата
по внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева. Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива й се дължат от
ответника в посочения размер
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. Т. ***,
Уведомително писмо Изх. № 02-180-6500/3503 от 12.11.2018 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016
год., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”
– Разплащателна агенция, потвърдено със Заповед № РД 20-71/05.03.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган - Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр.София за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: №
18/160516/73481 на И. Дончева Т. и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията по
приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр.
София да заплати на И.Д.Т. ЕГН **********,адрес: *** Освободител 43 сумата в размер на 10 (десет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: