РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе,
13.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд
-
Русе,
VI
състав в открито съдебно заседание на 16
април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
административно
дело
№ 105 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка във връзка със
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),във връзка
с Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4
от 24.02.2015 г.)
Постъпила
е жалба от
Х.В. Начев, с постоянен адрес: *** против Уведомително писмо изх. №
02-180-6500/3466 от 12.11.2018 г. на Заместник-изпълнителен директор на Държавен
фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г. в размер на 0 лева,т.е. е отказано изплащане
на субсидията по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
пчеларство“ в размер на 9309,61 лева по заявление за подпомагане с УИН
18/130516/73146. Уведомителното писмо е потвърдено от горестоящия
административен орган със Заповед № РД 20-83/05.03.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите (МЗХГ). Наведени са доводи за наличие на всички
основания по чл. 146 от АПК, въз основа на които се иска от съда да обяви
нищожността на Уведомителното писмо или алтернативно да се отмени като
незаконосъобразно
поради неспазване на установената форма,
липса на мотиви (правни и фактически основания), допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и противоречие с материалноправни
разпоредби. В съдебно заседание се поддържат доводите за незаконосъобразност на
атакувания акт и се иска неговата отмяна и преписката да бъде върната на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендира се и присъждането на направените по делото
разноски.
Ответната
страна по делото – Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез
процесуален представител - главен юрисконсулт Л.Ж. в депозирани писмени бележки
счита жалбата за неоснователна и претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
становищата на страните,
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание
чл. 168 от АПК,
намира за установено следното:
По
фактите
Жалбоподателят
Х.В.Н. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 626672 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
За Кампания 2016 г.
оспорващият е подал Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18/130516/73146, в което
посочва, че кандидатства по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. По направлението е заявил 136 броя
пчелни семейства с код БПП 6 – за биологично пчеларство в преход, съгласно
Приложение № 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014
- 2020 г. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и
Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция,вкл.и
анекси към него.
Заявлението на
жалбоподателя не е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място и
такава не е била извършвана. По заявлението за подпомагане са извършени всички административни проверки на
основание чл. 37 от Закона за
подпомагане на земеделските производители.
Установено е, че заявеният през Кампания 2016 г. код за подпомагане е код БПП6 –
биологично пчеларство „в преход“. Бенефициентът е поел ангажимент през Кампания
2015 г. Заявлението за Кампания 2016 г. се явява поредно на поетия многогодишен
ангажимент – 2016 година е втора година от последно поетия от Н. ангажимент по
това направление.
С оспореното
Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3466 от 12.11.2018 г.
на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за Кампания 2016 г.
(л. л. 44 – 47 от делото), е отказано финансово подпомагане за всички
декларирани 136 броя пчелни семейства и код БПП6 за поисканата сума 9309,61
лева, с което писмо Н. е уведомен
за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева
В уведомителното
писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване-0 лева е изчислена
чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването
на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от
контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г.
Фактическите
основания за този резултат се установяват от съдържащите се в табличен вид
съображения, съответно пояснени текстово. Конкретните
мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ
фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 от
Уведомителното писмо и по-конкретно в колони от 1 до 7 на тази таблица, като
поясненията към тези колони на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ
отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани
несъответствия. От съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от
уведомителното писмо се установява, че са заявени за подпомагане 136 броя
пчелни семейства като също толкова са и установените пчелни семейства, както и
санкционираните. След проверка на базисните изисквания са установени 0 броя
пчелни семейства като 0 броя са и оторизираните такива за изчисление на
субсидия. Като санкции и редукции на субсидията в колона 7 „Неспазване на
базовите изисквания“ е посочена сумата от 9309,61лв. Поясненията към колони 4,
5 и 7, имащи отношение към взетото от административния орган решение, са със
следното съдържание:
„Колона
4: Установен брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени
базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
„Колона
5: Недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място
и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по
мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
„Колона
7: Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от
ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена
със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и
храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г.“.
Неразделна
част от оспорения акт са и таблица "Оторизирани суми (в лева)" и таблица
"Извършени плащания (в лева)", видно от които по направление "Биологично
пчеларство" исканата сума е 9309,61 лева, оторизираната сума е 0 лева,
изплатената сума е 0 лева
По
делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед
№ РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е
издадена на основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020
г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени
през кампания 2016 г.
В Методиката –
Раздел V, б. b. „Направление „Биологично пчеларство“ – А) Базови изисквания, е
посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към
установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно
базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат
за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил
ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които
засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
По
делото не се твърди, а и не се установява да са извършвани проверки на място на
земеделския производител относно спазването на базисни изисквания по Наредба №
4/2015 г.
Н. е обжалвал
уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“, като е подал жалба (наименована
„възражение“) чрез ДФ „Земеделие“ до Министъра на земеделието, храните и горите
(л. л. 33 – 38 от делото).
На
21.01.2019 г. е подал жалба до Върховния административен съд срещу мълчалив
отказ/мълчаливо съгласие на министъра на земеделието, храните и горите да се
произнесе по подаденото от него възражение срещу уведомителното писмо. С
определение № 2135/14.02.2019 г. по адм.д. № 1181/2019 г. ВАС е прекратил
образуваното пред него, въз основа на жалбата, дело и е изпратил жалбата за
разглеждане от настоящия съд с предмет – оспорване на издаденото от Зам
.изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо.
След образуване на
настоящото дело със Заповед № РД 20-83 от 05.03.2019 г. Министърът на
земеделието и храните се е произнесъл, като е оставил без уважение жалбата на
Н. против Уведомително писмо за извършена оторизация изх. № 02-040-6500/3466 от
12.11.2018 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
позовавайки се на приложима към момента на разглеждане на заявлението за
плащане, подадено за Кампания 2016 г., правна уредба, а именно разпоредбата на
чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на
биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни,
животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и
контрола върху производството и етикетирането, регламентираща преходния период
за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от
тях да бъде 12 месеца, при спазване разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета, както и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (л. л.89 –91 от
делото).
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният акт
засяга
пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител
- кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК
и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от известие за
доставяне (л. 49 от делото) уведомителното писмо е връчено на неговия адресат на
7.12.2018 г., поради което жалбата, подадена по пощата на 18.12.2018 г., се
явява депозирана в срок и е процесуално
допустима
Съгласно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК,
административният съд приема жалбата за
основателна по следните съображения:
При
извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от П. Славчева - зам. изпълнителен директор на
ДФЗ. Съгласно чл.
20а от ЗПЗП
изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява
Разплащателната агенция, която по дефиницията на §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е
предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и / или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ
със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л. 84-85) е делегирал на
зам. изпълнителния директор Петя Славчева да издава и подписва уведомителни
писма от вида на процесното. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата
незаконосъобразност – основание за отмяна по чл.
146, т. 2 от АПК.
Разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК
предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В
процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно
отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган
се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, с данните в колона 4 и 7 от таблицата на страница 2 от
уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания.
Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според
утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на
отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е
констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно
раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично
пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11
„Биологично Земеделие“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Съгласно посочения чл. 13 от Наредба
№ 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се
установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени
базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите.
На това основание Министърът на
земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която
е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на
заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания
2016 г. (л.78-83). Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за
направление „Биологично пчеларство“ (б. b) в т. А) „Базови изисквания“ е
посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се
различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът
декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави
информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на
финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в
пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства.
Видно е, че приложената от
административния орган методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на
които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелни семейства.
И това е логично с оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г.
делегация, според която министърът утвърждава методика, определяща намаленията,
включително тези, които по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и
начинът на тяхното определяне, когато е констатирано неспазване на базови
изисквания, т.е. на министъра не е предоставена възможност да определя тези
базови изисквания. Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и
чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез
административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното
пчеларство тези изисквания са следните: Постоянни и
временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с
регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и
резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани
репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и
3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от
съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от
Закона за пчеларството).
В настоящия случай,
макар данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо да касаят неспазени
базови изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и 7), нито в поясненията
към съответните колони, нито другаде в административния акт, нито дори в
административната преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови
изисквания не са спазени от жалбоподателя. Позоваването от страна на органа,
издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от Министъра на
земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за
надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от
правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически
обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на
основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е
позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на
административното производство, който да съдържа такива фактически
установявания.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че представеното с преписката становище от Директора на
дирекция "Директни плащания" не съставлява такъв "друг" документ по смисъла,
вложен в ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, който да може да замести мотивите
към уведомителното писмо, доколкото не изхожда от административния орган, който
е издал акта
Евентуалните
фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика.
Извършеното позоваване на раздел V, б. b. Направление "Биологично пчеларство" от
Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от
Методиката се съдържа посочване на правилото, че пчелните семейства се считат за
неизбираеми за подпомагане при установено неспазване на базово изискване, както
и указание за начина на прилагане на намаляване на плащане при различие между
информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за
този пчелин. Дори и при детайлен прочит на цитираната част от Методиката, не
може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е
спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане.
Не
представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в
акта бланкетно посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане
"след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо
условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г. ". В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания
спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите
дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В
тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за
допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата.
Посочването
на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово
вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо.
Всъщност в случая конкретни мотиви за постановения отказ за финансово
подпомагане за пръв път са изложени едва след оспорване на уведомителното писмо
пред Министъра на земеделието, храните и горите - в придружителното писмо, с
което Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на горестоящия орган жалбата
(именована „възражение“) – л.72-73. Едва в този документ, с който жалбоподателят
не е запознат, се посочва, че в случая се касае за заявено подпомагане на пчелни
семейства в състояние „в преход“ за втората година от поетия петгодишен
ангажимент, а съгласно чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за
прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2016
г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният период за отглеждане на пчелни семейства по
биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при
спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган се е позовал
на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за
преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола. В придружителното писмо
административният орган е аргументирал отказа си да предостави финансова
помощ с текста на Раздел ІV
„Изчисления и налагане на намаления“ – абзац 2 от Методиката за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
въпреки, че в самото уведомително писмо, предмет на оспорване, позоваването е на
Раздел V от същата Методика.Т.е. за пръв път в придружителното писмо се навеждат
твърдения не за неспазени базови изисквания, а за изисквания за
управление.
Изложените в това придружително
писмо от 14.01.2019 г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на
оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16
от 31.
Ако обаче се приеме обратната теза и
изложените доводи в придружителното писмо, възприети и от горестоящия орган в
заповедта, с която оспорването по административен ред е отхвърлено, се сметнат
за мотиви на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, и защото в
самото уведомително писмо е посочено, че 2016г е втора поредна година от
последно поетия от жалбоподателя ангажимент, то е налице несъответствие между
фактически и правни основания. Това обуславя и материална незаконосъобразност на
административния акт.
Правилата за осъществяване на
биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) №843/2007
относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът въвежда термина „преход“ (чл.
2, б. „з“), според който това е преход
от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време
на който са прилагани разпоредбите относно биологичното
производство.
Съгласно
чл.
11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г,
плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие (периода на преход),
се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните
периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1,
чл. 37, ал. 1
и чл. 38 от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007
на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола
(ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). А съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008,
пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на
производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са
спазвани в течение най-малко на една година.В тази норма е разписано правилото
по отношение на пчелните продукти, изискващи преходен период най-малко от една
година,т.е. срока е минимален, но
не фиксиран като абсолютна величина. Изобщо подходът на европейската комисия е
за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход, а не на
абсолютен по размер преходен период,включително и чрез абсолютното му фиксиране.
Същият е логичен и в съответствие с целта на закона, оповестена в преамбюла в
съображения 23,24 и 27 на регламента – минималното време на преход е необходимо
с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или
животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са
третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството.
Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в
резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат –
произвеждане на биологична продукция.
В
този смисъл по-краткия период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй
като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична и ще противоречи
на целта на регламента/ закона/. Следователно принципно период на преход към
биологично производство, по- дълъг от определения с дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008
на Комисията не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от
същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на
подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие.
Това е и така ,тъй
като подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“ съгласно чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, се предоставя на
хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани,
които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да
поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент
(ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.
Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до
седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие
държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ
на преходния период. Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми
сочи, че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на
поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към
такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но
не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за
пчелните семейства – не по-малко от една година). След
отмяната на Наредба № 1/ 07.02.2013 г. /отм., ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила
от 12.11.2018 г./ при пряко приложение на чл.
38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008,
преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и
продукти, произведени от тях, е не по-малко от една година, и който ред на
Регламента следва да се приложи.
В същото време с нормата на чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. изплащането на финансово подпомагане за преминаване
към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на
периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37,
ал. 1 и чл. 38, ал. 1 (в редакцията на нормата на чл. 11, ал. 4 към датата на
подаване на заявлението за подпомагане). Към този момент ограничението не
обхваща периода на преход за пчелни семейства, който е регламентиран в чл. 38,
ал. 3 от Регламент № 889/2008.
В случая по настоящия казус
жалбоподателят действително е заявил за подпомагане за втората година от поетия
ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство,
136 броя пчелни семейства с код за подпомагане „Биологично пчеларство в преход“.
Административният орган сочи (в придружителното писмо до горестоящия орган), че
в резултат на административни проверки е установено ,че заявеният код БПП6
–биологично пчеларство в преход. При това положение всъщност не е налице
несъответствие между декларираните от земеделския производител данни и данните
от контролиращото лице, което е посочило ,че за жалбоподателя въведените данни в
електронната система по чл.49 от Наредба 4/2015г са за състояние“ в преход“.
Административният орган е приел, че посочването на състояние на стопанството „в
преход“ за втора година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но
при постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови изисквания,
каквото установеното несъответствие не е. Дори и в Методиката, на която се
основава оспореният административен акт, се посочва, че при несъответствие между
декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение
на статуса на пчелините – биологичен или в преход, това обстоятелство се отчита
като неспазен ангажимент, което е различно от неспазени базови изисквания, а в
случая, както вече се посочи, не е и налице такова разминаване в данните на
заявителя и на контролиращото лице. Налице е неправилно квалифициране от
административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение
на материално правните норми.
С оглед на изложеното съдът счита,
че липсват основания за обявяване на нищожност на оспорения административен акт.
Същият, в оспорената му част, се явява незаконосъобразен като постановен в
противоречие с изискванията за форма на акта, а дори и да се приеме, че
нарушенията на формата са санирани след издаването на уведомителното писмо,
актът е в противоречие и с материалноправните норми.
Това налага отмяната на Уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/3466 от 12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, гр.София. Доколкото административното производство е започнало по
заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, административният орган
дължи ново произнасяне по това заявление, поради което преписката следва да му
бъде върната. При новото разглеждане на заявлението за подпомагане, органът
следва да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства,
свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички
факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е
фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4/2015
г., а ако не - да постанови позитивен за искателя административен
акт.
От
жалбоподателят са поискани направените по делото разноски - сумата по внесена
държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева . Предвид изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива се дължат от ответника в
посочения размер
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд -
Русе,
Р Е Ш
И
:
ОТМЕНЯ
по
жалба на Х.В.Н. ***, Уведомително писмо Изх. № 02-180-6500/3466 от
12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020 г. за кампания 2016 год., издадено от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд ”Земеделие” – Разплащателна агенция, потвърдено със
Заповед № РД 20-83/05.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.
ВРЪЩА
делото като преписка на административния орган - Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр.София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № 18/130516/73146 на Х.В.Н.
и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016
г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие”, гр. София да заплати на
Х.В. Начев, ЕГН **********,***,
сума в размер на 10 (десет)
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: