РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав в открито съдебно заседание
на 15 април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията АГУШ административно дело № 112 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4
от 24.02.2015 г.)
Постъпила е жалба от С.Н.И.,*** против
Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г., в частта, с
която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично земеделие“, Направление
„Биологично пчеларство“ в размер на 17 318,61 лева.
Жалбоподателката счита акта, в
обжалваната му част, за незаконосъобразен поради неспазване на установената
форма, като се навеждат доводи за липса на мотиви (правни и фактически
основания) за издаване на акта относно извършеното намаление на следващото й се
плащане за 2016 г., допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и противоречие с материалноправни разпоредби.
Претенцията е уведомителното писмо
(УП), в оспорената му част, да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката
да бъде върната на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Претендира и присъждането на направените
по делото разноски.
Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Л.Ж.
счита жалбата за неоснователна. Претендира и присъждане на разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и съобрази становищата на страните, и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
По фактите
Жалбоподателката С.Н.И.
е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 366434 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
За Кампания 2016 г. И.
е подала Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18/140516/73299, в което посочва,
че кандидатства по Направление „Биологично пчеларство“ от Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. По направлението е заявила 423 броя пчелни
семейства с код БПП 6 – за биологично пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. (л. л. 59 – 89 от делото).
Заявлението на
жалбоподателката е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място и
такава е била извършвана, като при тази проверка не са констатирани
несъответствия с базови изисквания (л. л. 97 – 104 от делото).
По заявлението за
подпомагане на И. са извършени и всички административни проверки на основание чл. 37 от Закона за
подпомагане на земеделските производители. Установено е, че заявеният през Кампания
2016 г. код за подпомагане е код БПП6 – биологично пчеларство „в преход“.
Бенефициентът е поел
ангажимент през Кампания 2015 г. Заявлението за Кампания 2016 г. се явява
поредно на поетия многогодишен ангажимент – 2016 година е втора година от
последно поетия от И. ангажимент по това направление.
С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на
Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за Кампания 2016 г.
(л. л. 28 – 30 от делото), е отказано финансово подпомагане за 253 от общо
декларирани 423 броя пчелни семейства и код БПП6 за сумата 17 318,61 лв.
от общо поискана сума 28 955,62 лева.
В уведомителното писмо се посочва, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателката заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г.
Фактическите основания за този резултат се
установяват от съдържащите се в табличен вид съображения, съответно пояснени
текстово.
В колона 4 от писмото е посочено, че
установените пчелни семейства след проверка за базови изисквания е 170 броя,
текстово е пояснено, че това е установен брой пчелни семейства след изключване
на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по
управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 – 2020“, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
В колона 5 от писмото е посочено, че се
санкционират 253 броя пчелни семейства – недопустими за подпомагане след
извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията
за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
В колона 7 от писмото е посочено, че се
налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно Раздел V „Намаления при
неспазване на базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от
ПРСР 2014 – 2020“, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 - 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра
на земеделието и храните.
Оспореното уведомително
писмо е съобщено на земеделския производител на 07.12.2018 г., видно от
представеното известие за доставяне на л. 31, след което на 19.12.2018 г. И. е
обжалвала уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, като е подала жалба (наименована
„възражение“) чрез ДФ „Земеделие“ до Министъра на земеделието, храните и горите
(л. л. 33 – 38 от делото).
На 21.01.2019 г. И. подала жалба до Върховния
административен съд срещу мълчалив отказ/мълчаливо съгласие на министъра на
земеделието, храните и горите да се произнесе по подаденото от нея възражение
/жалба/ срещу уведомителното писмо.
С Определение № 2216/15.02.2019 г., постановено по
адм. дело № 923/2019 г. ВАС е прекратил образуваното пред него, въз основа на
жалбата, дело и е изпратил жалбата за разглеждане от настоящия съд с предмет –
оспорване на издаденото от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
уведомително писмо.
След образуване на настоящото дело, със Заповед № РД
20-64 от 05.03.2019 г. Министърът на земеделието и храните се е произнесъл,
като е оставил без уважение жалбата на И. против Уведомително писмо за
извършена оторизация изх. № 02-040-6500/3416 от 12.11.2018 г. на
Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. л. 48 – 50 от
делото).
По правото
Жалбата е допустима
за разглеждане. Подадена е от адресата на административен акт, подлежащ на
съдебен контрол. Спазен е и преклузивният срок за упражняване на правото на
оспорване по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
по ПРСР 2014 – 2020 г. за Кампания 2016 г. изх. № 02-180-650/3416 от
12.11.2018г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
в
частта, с която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, Направление „Биологично пчеларство“ в размер на 17 318,61 лева.
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ съгласно чл.
20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА)
и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение
одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал.
4 от закона. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л. 58 от делото),
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-
изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава и подписва уведомителни
писма от вида на процесното.
Уведомителното писмо, в
оспорената му част, е издадено от материално компетентен орган, в писмена
форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена
преценка относно правилното приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно
отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган
се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже частично финансово
подпомагане, с данните в колона 4 и 7 от таблицата на страница 2 от
уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания.
Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според
утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на
отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е
констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“
от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г.,
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите
изисквания съгласно Приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване
на продукти за растителна защита съгласно Приложение № 3 и изискванията по
управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.
На това основание Министърът на
земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с
която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на
заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания
2016 г. (л. л. 51 – 56 от делото). Раздел V от тази методика касае намаления
при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка
11, като за направление „Биологично пчеларство“ (б. b) в т. б. b. „Направление „Биологично
пчеларство“ – А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови
изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства;
когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин,
установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
Видно е, че приложената от административния орган
методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да
отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини. И това е логично с
оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според
която министърът утвърждава методика, определяща намаленията за подпомагане и
начинът на тяхното определяне, когато е констатирано неспазване на базови
изисквания, т.е. на министъра не е предоставена възможност да определя тези
базови изисквания. Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13
и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015г. и неспазването им се установява чрез
административни проверки или проверки на място.
По отношение на биологичното пчеларство тези
изисквания са следните:
Постоянни и временни пчелини не се
устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни
пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за
производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3).
Временни пчелини се настаняват на места,
отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската
пътна мрежа (чл.16 от Закона за пчеларството).
В настоящия случай, макар данните от
таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания
(съобразно наименованията на колони 4 и 7), нито в поясненията към съответните
колони, нито другаде в административния акт, нито дори в административната
преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са
спазени от жалбоподателката.
Позоваването от страна на органа, издател
на уведомителното писмо, на утвърдената от Министъра на земеделието, храните и
горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на
административния акт, както от фактическа, така и от правна страна.
В уведомителното писмо не се съдържат
никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови
изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така
също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ,
съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива
фактически установявания.
Това води до извод за пълна липса на
мотиви на административния акт в частта му на постановения частичен отказ за
изплащане на субсидията, която липса съставлява съществен порок на формата на
акта, обуславящ неговата незаконосъобразност в тази му част.
Относими конкретни мотиви за постановения
отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени едва след оспорване на
уведомителното писмо пред Министъра на земеделието, храните и горите - в
придружителното писмо, с което Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил
на горестоящия орган жалбата (именована „възражение“) – л. л. 39 - 41. Едва в
този документ, с който жалбоподателят не е запознат, се посочва, че в случая се
касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние „в преход“ за
втората година от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 26 от Наредба №
1/07.02.2013 г. за прилагане
на правилата на биологично производство на растения,
животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането
(отм.), но приложима за периода на Кампания 2016 г. (Наредба № 1/2013 г.),
преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и
продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите
на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това
несъответствие административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване
към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите
лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола. В придружителното писмо административният орган е
аргументирал отказа си да предостави финансова помощ и с текста на Раздел ІV
„Изчисления и налагане на намаления“ – абзац 2 от Методиката за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
въпреки че в самото уведомително писмо, позоваването е на Раздел V от същата
Методика.
Изложените в придружително писмо изх. № 02-180-6500/3416
от 14.01.2019 г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на
оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение №
16 от 31.
Дори обаче и да се приеме обратната теза и изложените
доводи в придружителното писмо, възприети и от горестоящия орган в заповедта, с
която оспорването по административен ред е отхвърлено, се сметнат за мотиви на
уведомителното писмо и за постановения частичен отказ, то е налице
несъответствие между фактически и правни основания. Това обуславя и материална незаконосъобразност
на административния акт.
Правилата за осъществяване на биологично производство
са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 2092/91. Регламентът въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който
това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство.
В Регламент (ЕО) № 889/2008 са определени подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са
включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите
на преход за животни и животински продукти като в § 3 на този член е
регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за
биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в
настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година.
Подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“
съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета се
предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи
земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично
земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие,
определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани
по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в
съответната държава членка. Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се
поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване
към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък
първоначален период, съответстващ на преходния период.
Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми
сочи, че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на
поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към
такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но
не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за
пчелните семейства – не по-малко от една година).
Именно в тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013
г. (отм.) на национално ниво са приети правила за преход към биологично
производство, като с нормата на чл. 26, т. 5 е прието преходният период за
пчелини да е 12 месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) №
843/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, т.е. периодът на преход е фиксиран до
минималния изискуем период, съгласно общностните норми.
В същото време с нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба №
4/2015 г. изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично
земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на
преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл.
38, ал. 1 (в редакцията на нормата на чл. 11, ал. 4 към датата на подаване на
заявлението за подпомагане). Към този момент ограничението не обхваща периода
на преход за пчелни семейства, който е регламентиран в чл. 38, ал. 3 от
Регламент № 889/2008.
В случая по настоящия казус жалбоподателката
действително е заявила за подпомагане за втората година от поетия ангажимент по
мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 423 броя
пчелни семейства с код за подпомагане „Биологично пчеларство в преход“. Административният
орган сочи (в придружителното писмо до горестоящия орган), че в резултат на
административни проверки е установено, че заявеният код БПП6 –биологично
пчеларство в преход. При това положение всъщност не е налице несъответствие
между декларираните от земеделския производител данни и данните от
контролиращото лице, което е посочило, че за жалбоподателя въведените данни в
електронната система по чл. 49 от Наредба 4/2015 г. са за състояние „в преход“.
Административният орган е приел, че
посочването на състояние на стопанството „в преход“ за втора година не отговаря
на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на частичния отказ
се е позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното
несъответствие не е. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният
административен акт, се посочва, че при несъответствие между декларираните от
заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение на статуса на
пчелините – биологичен или в преход, това обстоятелство се отчита като неспазен
ангажимент, което е различно от неспазени базови изисквания, а в случая, както
вече се посочи, не е и налице такова разминаване в данните на заявителя и на
контролиращото лице.
В обобщение на казаното до тук съдът счита, че липсват
основания за обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Същият, в
оспорената му част, се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с
изискванията за форма на акта, а дори и да се приеме, че нарушенията на формата
са санирани след издаването на уведомителното писмо, актът е в противоречие и с
материалноправните норми. Това налага отмяната на Уведомително писмо изх. №
02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“,
гр. София в оспорената му част. Доколкото административното производство е
започнало по заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателката,
административният орган дължи ново произнасяне по това заявление, поради което
преписката следва да му бъде върната.
При новото разглеждане на заявлението за подпомагане,
органът следва да установи по надлежен начин всички относими факти и
обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане,
респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да
прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за частичен
отказ (намаление на плащането) по Наредба № 4/2015 г., а ако не - да постанови изцяло
позитивен за искателя административен акт.
От жалбоподателката са поискани направените по
делото разноски - сумата по внесена държавна такса за образуване на делото в
размер на 10 лева (л. 10 от делото). Предвид изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, такива й се дължат от ответника в посочения размер.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.И.,***,
Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г., в частта, с
която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично земеделие“,
Направление „Биологично пчеларство“ в размер на 17318,61 лева.
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган – Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18/140516/73299 по
Направление „Биологично пчеларство“ от Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 - 2020 г. на С.Н.И.,***, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр.
София да заплати на С.Н.И.,
ЕГН **********,***, сума в
размер на 10 (десет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: