РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе,
05 .06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд
-
Русе,
V
-
ти
състав в открито съдебно заседание на 14 май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм.
дело
№ 116 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
4 от 24.02.2015 г.)
Постъпила
е жалба от И.М.П.,***
против Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3367 от 12.11.2018 г. на
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г.,
в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, Направление „Биологично пчеларство“ в размер на 6 845,3 лева.
Жалбоподателката
счита акта в частта за постановения отказ за незаконосъобразен поради неспазване
на установената форма, като се навеждат доводи за липса на мотиви (правни и
фактически основания) за издаване на акта относно извършеното намаление на
следващото й се плащане за 2016 г., допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и противоречие с материалноправни разпоредби.
Претенцията е уведомителното писмо в тази част да бъде отменено като
незаконосъобразно и преписката да бъде върната на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната
страна по делото – Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез
процесуален представител - главен юрисконсулт Л.Ж. в депозирани по делото
писмени бележки вх. № 1839/14.05.2019 г. счита жалбата за неоснователна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на
страните,
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателката
И.М.П. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 581101 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За Кампания 2016 г. П.
е подала Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18/250516/73967, в което посочва,
че кандидатства по Направление „Биологично пчеларство“ от Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. По направлението е заявила 165 броя пчелни
семейства с код БПП 6 – за биологично пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014
- 2020 г. (л. л. 71 – 79 от делото). Заявлението на жалбоподателката е попаднало
в извадката на Риск анализ за проверка на място и такава е била извършвана (л.
л. 70 и 71 от адм. дело № 935/2019 г. по описа на ВАС). По заявлението за
подпомагане на П. са извършени и всички административни проверки на основание
чл.37 от Закона за
подпомагане на земеделските производители.
Установено е, че заявеният през Кампания 2016 г. код за подпомагане е код БПП6 –
биологично пчеларство „в преход“. Бенефициентът е поел ангажимент през Кампания
2015 г. Заявлението за Кампания 2016 г. се явява поредно на поетия многогодишен
ангажимент – 2016 година е втора година от последно поетия от П. ангажимент по
това направление.
С Уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/3367 от 12.11.2018
г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за Кампания 2016
г. (л. л. 39 – 41 от делото), е отказано финансово подпомагане за 100 от общо
декларирани 165 броя пчелни семейства и код БПП6 за сумата 6 845,3 лева от общо
поискана сума 11 294,75 лева. В уведомителното писмо се посочва, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателката заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Фактическите основания за този
резултат се установяват от съдържащите се в табличен вид съображения, съответно
пояснени текстово. В колона 4 от писмото е посочено, че установените пчелни
семейства след изключени пчелини за неспазени базови изисквания е 65 броя,
текстово е пояснено, че това е установен брой пчелни семейства след изключване
на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно Раздел V „Намаления при
неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от
ПРСР 2014 – 2020“, б. b „Направление
„Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020“, утвърдена със Заповед № РД
09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В колона 5 от писмото е
посочено, че се санкционират 100 броя пчелни семейства – недопустими за
подпомагане след извършени проверки на място и/или административни проверки, и
спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г. В колона 7 от писмото е посочено, че се налага санкция за
неспазени базови изисквания, съгласно Раздел V „Намаления при неспазване на
базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 –
2020“, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г.,
утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и
храните.
Оспореното
уведомително писмо е съобщено на земеделския производител на 07.12.2018 г.,
видно от представеното известие за доставяне на л. 42 от делото, след което на
19.12.2018 г. П. е обжалвала уведомителното писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, като е
подала жалба (наименована „възражение“) чрез ДФ „Земеделие“ до Министъра на
земеделието, храните и горите (л. л. 43 – 50 от делото). На
21.01.2019 г. П. подала жалба до Върховния административен съд срещу мълчалив
отказ/мълчаливо съгласие на министъра на земеделието, храните и горите да се
произнесе по подаденото от нея възражение /жалба/ срещу уведомителното писмо. С
Определение № 2551/20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 935/2019 г. ВАС е
прекратил образуваното пред него, въз основа на жалбата, дело и е изпратил
жалбата за разглеждане от настоящия съд.
Жалбата
е допустима за разглеждане. Подадена е от адресата на административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Спазен е и преклузивният срок за упражняване на
правото на оспорване по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014 – 2020 г. за
Кампания 2016 г. изх. № 02-180-650/3367
от 12.11.2018г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", в
частта, с която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, Направление „Биологично пчеларство“ в размер на 6
845,3 лева.
Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи
дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният
директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на
проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да
делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от закона. Със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. (л. 68
от делото), Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-
изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава и подписва уведомителни
писма от вида на процесното.
Уведомителното
писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално
изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно
правилното приложение на материалния закон.
Нормата
на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В процесния
случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат
в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите
таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган
е мотивирал крайния си извод да откаже частично финансово подпомагане, с данните
в колона 4 и 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни
касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС,
представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай
административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови
изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б.
b
„Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Съгласно
посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2,
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита
съгласно Приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните
дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите.
На
това основание Министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката),
която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г. (л. л. 61
– 66
от делото). Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление
„Биологично пчеларство“ (б. b)
в т.
б. b. „Направление „Биологично пчеларство“ – А) Базови изисквания, е посочено,
че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения
брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово
изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за
неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил
ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина. Видно
е, че приложената от административния орган методика не съдържа определяне на
базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по
мярка 11 пчелини. И това е логично с оглед визираната в нормата на чл. 13 от
Наредба № 4/2015 г. делегация, според която министърът утвърждава методика,
определяща намаленията за подпомагане и начинът на тяхното определяне, когато е
констатирано неспазване на базови изисквания, т.е. на министъра не е
предоставена възможност да определя тези базови изисквания. Същите са
определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба №
4/2015г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или
проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези изисквания са
следните: постоянни и временни пчелини не се
устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни
пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за
производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3); временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на
повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна
мрежа (чл.16 от Закона за пчеларството).
В
настоящия случай, макар данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо
да касаят неспазени базови изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и
7), нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния
акт, нито дори в административната преписка въобще, се посочват кои точно от
цитираните базови изисквания не са спазени от жалбоподателката. Позоваването от
страна на органа, издател на уведомителното писмо, на утвърдената от Министъра
на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме
за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от
правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически
обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на
основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е
позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на
административното производство, който да съдържа такива фактически
установявания. Това води до извод за пълна липса на мотиви на административния
акт в частта му на постановения частичен отказ за изплащане на субсидията, която
липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата
незаконосъобразност в тази му част.
Относими
конкретни мотиви за постановения частичен отказ за финансово подпомагане за пръв
път са изложени едва след оспорване на уведомителното писмо пред Министъра на
земеделието, храните и горите - в придружителното писмо, с което
Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на горестоящия орган жалбата
(именована „възражение“) – л. л. 52 и 53 от делото. Едва в този документ, с
който жалбоподателката не е запозната, се посочва, че в случая се касае за
заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние „в преход“ за втората
година от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 26 от Наредба №
1/07.02.2013 г. за
прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на Кампания 2016
г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният период за отглеждане на пчелни семейства по
биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при
спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган се е позовал
на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания
по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се
предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните
периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37,
ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола. Посочено е, че
бенефициентът е поел ангажимент през 2015 кампания със 100 броя пчелни
семейства. Заявлението за кампания 2016 се явявало поредна от поетия
многогодишен ангажимент, като бенефициентът заявява за първа година и пчелин с
номер 7168-0331 с 65 броя пчелни семейства. В резултат на извършени
административни проверки било установено, че за пчелин с номер 7169-0260, заявен
за кампания 2016 с код за подпомагане БПП6 – биологично пчеларство „в преход“,
като в този случай за заявените поредна година пчелни семейства били надвишени
минималните периоди на преход. Изложените в придружително писмо изх. №
02-180-6500/3367 от 10.01.2019 г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на
мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно
решение № 16 от 31.
Дори
обаче и да се приеме обратната теза и изложените доводи в придружителното писмо,
възприети и от горестоящия орган в заповедта, с която оспорването по
административен ред е отхвърлено, се сметнат за мотиви на уведомителното писмо и
за постановения частичен отказ, то е налице несъответствие между фактически и
правни основания. Това обуславя и материална незаконосъобразност на
административния акт относно постановения частичен отказ.
Правилата
за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на
Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът
въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който това е преход
от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време
на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В
Регламент (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода.
Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински
продукти като в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да
бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато
разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко
на една година. Подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“ съгласно чл.
29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета се предоставя на хектар
земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които
доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат
практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) №
834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.
Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до
седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие
държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ
на преходния период.
Сравнителният
анализ на цитираните до тук правни норми сочи, че всяка държава-членка има право
да определи в рамките на периода на поетия ангажимент за прилагане на биологично
земеделие, период на преход към такова земеделие, който период е по-кратък от
периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) №
889/2008 периоди на преход (за пчелните семейства – не по-малко от една година).
Именно в тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013 г. (отм.) на национално
ниво са приети правила за преход към биологично производство, като с нормата на
чл. 26, т. 5 е прието преходният период за пчелини да е 12 месеца при спазване
на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 843/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, т.е.
периодът на преход е фиксиран до минималния изискуем период, съгласно
общностните норми. В същото време с нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015
г. изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие
е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход
съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал.
1 (в редакцията на нормата на чл. 11, ал. 4 към датата на подаване на
заявлението за подпомагане). Към този момент ограничението не обхваща периода на
преход за пчелни семейства, който е регламентиран в чл. 38, ал. 3 от Регламент №
889/2008.
В
случая по настоящия казус жалбоподателката действително е заявила за подпомагане
за втората година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие,
направление Биологично пчеларство, 165 броя пчелни семейства с код за
подпомагане „Биологично пчеларство в преход“. Административният
орган е приел, че посочването на състояние на част от стопанството „в преход“
за втора година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при
постановяване на частичния отказ се е позовал на неизпълнение на базови
изисквания, каквото установеното несъответствие не е. Дори и в Методиката, на
която се основава оспореният административен акт, се посочва, че при
несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от
контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините – биологичен или в
преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент, което е различно
от неспазени базови изисквания.
Всъщност е налице
неправилно квалифициране от административния орган на установените факти и
съответно неправилно приложение на материалноправните норми.
В
обобщение на казаното до тук съдът счита, че административният акт в частта, с която се отказва изплащането
на субсидия в размер на 6 845,3 лева се явява незаконосъобразен като постановен
в противоречие с изискванията за форма на акта, а дори и да се приеме, че
нарушенията на формата са санирани след издаването на уведомителното писмо,
частичният отказ е в противоречие и с материалноправните норми. Това налага
отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3367 от 12.11.2018 г. на
Зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, гр. София в частта, с която се
отказва изплащането на субсидия в размер на 6 845,3 лева. Доколкото
административното производство е започнало по заявлението за подпомагане,
подадено от жалбоподателката, административният орган дължи ново произнасяне по
това заявление, поради което преписката следва да му бъде върната. При новото
разглеждане на заявлението за подпомагане, органът следва да установи по
надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето
на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко
относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на
някое конкретно основание за частичен отказ (намаление на плащането) по Наредба
№ 4/2015 г., а ако не - да постанови изцяло позитивен за искателя
административен акт.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, от ответника се дължат на
жалбоподателката направените от нея по делото разноски - сумата по внесена
държавна такса за образуване на делото в размер на 10
лева.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на
И.М.П.,*** Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3367 от 12.11.2018 г. на
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2016 г.,
в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, Направление „Биологично пчеларство“ в размер на 6 845,3
лева.
ВРЪЩА
делото като преписка на административния орган – Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за
ново произнасяне по
Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18/250516/73967 по Направление „Биологично
пчеларство“ от Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. на
И.М.П.,***,
съобразно
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие”, гр. София да заплати на И.М.П.,
ЕГН **********,***,
сума в размер на 10 (десет)
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: