Р
е ш е н и е
№
293/2.5.2019г.
гр.
Пазарджик
в
името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в
открито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 261, по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Н.Г.Н. ***, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014 г. – 2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-130-6500/3816 от 12.11.2018
г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С обжалвания акт оспорващият е уведомен за оторизирана
субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно
подадено заявление за подпомагане с УИН 13/30061687244 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2016 г. в
размер на 0 лева.
Оспорващият изразява недоволство от уведомителното
писмо. Навежда доводи за неговата незаконосъобразност, поради липса на мотиви,
обосноваващи постановения отказ, както и поради противоречие с материалния закон
и неговата цел. Сочи, че не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. –
2020 г. и е спазил всички изисквания, разписани в посочения подзаконов
нормативен акт.
Иска се отмяна на уведомителното писмо, с което е
отказано финансово подпомагане за кампания 2016 г. и преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. В
писмена защита оспорващият излага, чрез процесуалния си представител,
допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на
оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – зам.-изпълнителния директор на ДФЗ,
чрез процесуалния си представител юрк. Н., моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, и да бъде потвърден процесният акт, като правилен
и законосъобразен. По делото се намират достатъчно писмени доказателства, които
сочат неспазени базови изисквания от страна на жалбоподателя за кампания 2016
г., поради което правилно и законосъобразно е отказано финансово подпомагане по
подаденото от него заявление за подпомагане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Н.Г.Н. е регистриран с Уникален регистрационен номер
(УРН) 516181 в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания
2016 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер
13/30061687244, с което кандидатства за втора поредна година по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление „Биологично
пчеларство“, като е декларирал 233 броя пчелни семейства с код БПП 6 – „за
биологично пчеларство в преход“. Към заявлението са представени изискуемите
документи, в това число и стандартен договор за инспекция на биологична
селскостопанска продукция.
На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора
година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблицата към
Уведомителното писмо е отразено, че са заявени пчелни семейства в заявлението
за подпомагане за кампания 2016 г. – 233 броя (колона 2); установени пчелни
семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице
– 233 броя (колона 3); установени пчелни семейства след проверка за базови
изисквания – 0 броя (колона 4); санкционирани пчелни семейства – 233 броя
(колона 5); оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя
(колона 6); санкция за неспазване на базови изисквания – 15949,55 лева (колона
7); оторизирана сума – 0 лева (колона 15). В пояснителен текст относно колона 4
е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след
изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г.“, б. „b“ Направление „Биологично
пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е
отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни
семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и
спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона
е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления
при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11
от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката
за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и таблица „Оторизирани суми (в
лева)“ и таблица „Извършени плащания (в лева)“, видно от които по направление
„Биологично пчеларство“ исканата сума е 15949,55 лева, оторизираната сума е 0
лева, изплатената сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден от зам.-изпълнителния директор
на ДФЗ.
Със своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена
на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и
Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г.,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на Петя Димитрова Славчева
– зам.-изпълнителен директор ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта). В т. 2
от заповедта са делегирани правомощия на зам.-изпълнителния директор да издава и
подписва уведомителни писма за одобрение и неодобрение, за участие на парцели,
животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214
„Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11
„Биологично земеделие“.
Методиката за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните
е публикувана на електронната страница на ДФЗ. Заповедта е издадена на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. В заповедта е
разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016
г.
В Методиката – раздел V, б. „b“, направление
„Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на
базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства;
когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин,
установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с
предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой
пчелни семейства; когато информацията от съответното контролиращо лице за
пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин (кандидатът декларира, че
даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със
сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в
пчелина.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2016
г., с изх. № 02-130-6500/3816 от 12.11.2018 г., издадено от зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което оспорващият е уведомен за
оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020
г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 13/30061687244 и Приложение
за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2016 г. в
размер на 0 лева. Писмото, макар и да е наречено „уведомително“, не само
уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на
земеделския производител – кандидат за подпомагане, поради което носи белезите
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно Определение № 2986/28.02.2019
г., постановено по адм. д. № 1822/2019 г. по описа на Върховния административен
съд на Република България, Четвърто отделение, е безспорно, че уведомителното
писмо представлява индивидуален административен акт и същото е било обжалвано по
административен ред до министъра на земеделието, храните и горите, който е
оставил жалбата без уважение. Според чл. 98, ал. 2 от АПК, когато висшестоящият
административен орган е отхвърлил жалбата, на оспорване пред съда подлежи
първоначалния административен акт. От това следва, че на контрол за
законосъобразност пред съда подлежи уведомителното писмо, издадено от
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.
При обжалването по административен ред пълната преписка
по издаване на уведомителното писмо е пристигнала при горестоящия
административен орган на 30.01.2019 г. Горестоящият орган се е произнесъл с
решение на 15.02.2019 г. Жалбата срещу уведомителното писмо е постъпило в
ненадлежния съд на 25.01.2019 г.
Съдът намира, че жалбата се явява депозирана в срок и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното
уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от зам.-изпълнителния
директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира,
ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията
на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ, със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.,
е делегирал на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни
писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай административният орган не е
посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното
писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от
финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът
приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните
базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически
основания не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика. Извършеното
позоваване на раздел V, б. „b“, Направление „Биологично пчеларство“ от
Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част
от Методиката се съдържа посочване на правилото, че пчелните семейства се
считат за неизбираеми за подпомагане при установено неспазване на базово
изискване, както и указание за начина на прилагане на намаляване на плащане при
различие между информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и
заявената от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част
от Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания,
които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане.
Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и
извършеното в акта бланкетно посочване, че пчелните семейства са недопустими за
подпомагане „след извършени проверки на място и/или административни проверки, и
спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“. В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания
спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите
дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В
тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за
допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не би могло да се
приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото
административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова
съдържание. Съдът намира, че представеното с преписката становище на директора
на Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ не съставлява такъв
„друг“ документ по смисъла, вложен в ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, който да
може да замести мотивите към уведомителното писмо, доколкото не изхожда от
административния орган, който е издал акта. Становището е изготвено на
28.01.2019 г., т.е. след като уведомителното писмо е било вече издадено, във
връзка с оспорването по административен ред.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи
издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на
същия. Неизпълнението на това законово задължение води до немотивираност на
оспореното уведомително писмо, поради което съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и
е основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2
от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и в
противоречие с материалния закон. От административния орган е прието, че броят
на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от
контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от земеделския стопанин – 233
броя, но след проверка за базови изисквания, са установени 0 броя пчелни
семейства. За тази своя констатация – неспазване на базови изисквания,
административният орган се е позовал на раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 г.
– 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и
отказване на плащания по м. 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед №
РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В Методиката, раздел V, б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“, А) „Базови изисквания“, липсва изброяване
на базови изисквания. В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че когато при
проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните
пчелни семейства не са спазени базовите изисквания, съгласно Приложение № 2,
плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика,
утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Според цитираната
разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните
семейства, се съдържат в Приложение № 2 към Наредбата, а не в утвърдената
Методика. В Приложение № 2, т. 2 „Биологично пчеларство“ към Наредба № 4 от
24.02.2015 г. се съдържат следните базови изисквания: Постоянни и временни
пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с
регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и
резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани
репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки; Временни пчелини
се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на
повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. По делото липсват доказателства
за неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания. Липсват и
констатации в този смисъл от административния орган. Липсата на доказателства
за неспазване на базови изисквания, регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна, поради
нарушение на материалния закон.
Мотивите имат съществено значение както за адресата на
административния акт, така и за съда. Непосочването на фактическото основание
за издаване на акта в разрез с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК е абсолютно основание за отмяна на процесния акт, тъй като това са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право.
Този извод произтича и от нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, която ограничава
съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да
посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в
съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който
се намира се в административната преписка.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката
следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона.
При този изход на спора съдът намира за основателно
направеното от оспорващия, чрез процесуалния му представител, искане за
присъждане на разноските по делото, поради което Държавен фонд „Земеделие“, РА,
следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените по делото разноски в
общ размер на 1110 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 1100 лева
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2016
г., с изх. № 02-130-6500/3816 от 12.11.2018 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от
Н.Г.Н. ***, Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер
13/30061687244, с което кандидатства за втора поредна година по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление „Биологично
пчеларство“, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на
указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на
Н.Г.Н. ***, разноски по делото в размер на 1110 (хиляда сто и десет)
лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия:/п/