Р Е Ш Е Н И Е № 97

гр. Сливен, 27.05.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Детелина Бозукова

при секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно  дело № 356 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.24, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на СД „К.-МН и сие“ със седалище и адрес на управление гр.С. ул. “******“ № …, пр. от у. Х.Н.К. против Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-2600/985 от 27.11.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ гр. Ямбол. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и противоречия с материалния закон. Счита, че от същото не ставало ясно каква е волята на административния орган и защо е отказано финансово подпомагане. Заявява, че е изпълнявал всички ангажименти по направление за дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“. Моли съда да отмени оспореното уведомително писмо и върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адв. Р. *** поддържа жалбата срещу писмото, в частта относно неодобрената дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“. Твърди, че е спазено изискването за минимална гъстота на животните. Сочи, че всички пасища на дружеството се намират в землището на с. К., но са във физически блок, който носи ЕКАТТЕ на с.Т.. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган - Директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Ямбол, чрез пълномощник - ст. юриск. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда, да постанови решение, с което да потвърди оспорения административен акт. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендира за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващото дружество е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 601486 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 30.10.2017 г. дружеството оспорващ подало Заявление за подпомагане 20/14/2/00360 с УИН 20/271017/15303, представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Жалбоподателят кандидатствал за плащания за хуманно отношение към животните за дейността по мярка 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ" /ДПЖ/ с 482 броя овце, отговарящи на 72,3 ЖЕ, както и за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" /ДПЖ/ с 331 броя овце, отговарящи на 49,65 ЖЕ. Към заявлението за подпомагане са приложени необходимите декларации, както и План-програма, Удостоверение № 2200/25.10.2017 г. за регистрация на животновъден обект в с. Т., общ. Сливен и Становище № 1581-ЗЖ/20.10.2017 г. на ОДБХ гр.Сливен, издадено на основание чл.19 от Наредба № 4/08.08.2017 г., с което ОДБХ - Сливен е удостоверила по отношение на животновъден обект 8880-0606, наличието на подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, като в документа е посочено, че заявителя спазва законовите изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ. Към заявлението е приложено постановление за възлагане на недвижим имот, скица на имот № 065221 в землището на с. Т., общ. Сливен от които се установява, че дружеството оспорващ притежава стопански двор. Приложен е и договор за наем на недвижим имот, сключен на 23.07.2011 г., съгласно който дружество наема поземлен имот с № 35537.41.11 с площ 3,680 дка с изграден в него ъгъл за лятна паша на дребни животни от 200 кв.м., находящи се в землището на с.К., общ. Сливен.

С УП изх. № 01-283-6500/616/10.09.2018 г. заявителят е уведомен за установени нередовности в документацията, а именно липсата на нотариална заверка на договор от 23.07.2011 г. и липсващи 2 бр. декларации (л.70) В отговор от оспорващото дружество на 02.10.2018 г., са представени исканите документи и декларации.

На 27.11.2018 г., директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр.Ямбол издал оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-283-2600/985 за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г. В УП е посочено, че оспорващия е одобрен за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за дейността 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ" ДПЖ на закрито, но за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/" за ЖО $8880-0606 относно заявени 331 бр. животни или 49,65 ЖЕ са одобрени 0 бр. В писмото е посочено, че при извършените административни проверки по данните, декларирани в подаденото заявление, се установило, че не били спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейността 14.2.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/, което е в разрез с изискванията заложени в чл. 4, ал 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

По делото е назначена комплексна съдебна експертиза изготвена от вещо лице геодезист и вещо лице със специалност ветеринарна медицина, от чието заключение става ясно, че за кампания 2017 г. дружеството е заявило за подпомагане по мярка 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ 331 бр. овце, които отговарят на 49,65 ЖЕ. Изискуемата площ за този брой ЖЕ е 24,83 ха. По същата мярка дружеството е заявило и регистрирало един животновъден обект с рег.№ 8881-0022, намиращ се в землището на с. К., община Сливен. За същата кампания 2017г. по схеми и мерки за подпомагане дружеството е заявило в землището на с. К. парцели с обща площ от 77,28 ха. Всички заявени площи, регистрирани в ИСАК представляват постоянни или временни пасища за паша на животни. Експертите сочат, че са осъществявани движения с ветеринарно-медицински документи от животновъдния обект на отглеждане в с. Т. с рег.№ 8880-0606 до животновъден обект пасище за ДПЖ с рег.№ 8881-0022 в с. К., като е било издадено ветеринарно-медицинско свидетлество за придвижване на животни с № BG2017-013119/23.03.2017 г. за 331 бр. ДПЖ. Било е осъществено и второ движение на същите животни в обратна посока с ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване на животни с № BG -2018-048315/03.12.2018 г. Експертите сочат, че дружеството е кандидатствало по мярка 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ с животновъдния обект в с. К., а не с този в с. Т., като разстоянието между двата обекта не било значително. Номерът на БЗС не определял в кое землище се намира имота. Физически блок обхващал площ от две землища, в случая землищата на с. Т. и на с. К.. Всички пасища на дружеството се намирали в землището на с. К., но част от тях били във физически блок, който носи ЕКАТТЕ на с.Т.

Вещите лица изтъкват в заключението, че гъстотата на животинските единици за цялата пасищна площ в землището на с. Т. и в с. К. / за която площ имало представени документи доказващи правата за ползване, относно животновъден обект № 8881-0022 и животновъден обект №8880-0606/, е определена, като се раздели броя на отглежданите животни (49,65 ЖЕ) на заявената площ в хектари (77,28 ха), което дава като резултат = 0,64 ЖЕ/ха, докато максимално допустимата площ била 2 ЖЕ/ха. В заключение експертите сочат, че дружеството разполага с достатъчно площ за отглеждане на заявените животни на открито, съгласно изискванията на чл.4 ал.5 от НАредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза, която като компетентно изготвена и обоснована, съдът възприема изцяло.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 30.11.2018 г. Жалбата против него е подадена на 13.12.2018 г., т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от ЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. I. 2 от Заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г., изд. от ИД на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани правомощия по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. (л.79). Съгласно чл.44 от Устройствен правилник на ДФЗ, Областна дирекция по земеделие Ямбол е компетентна да осъществява функции във връзка с финансирането на проекти по ПРСР.

Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, въпреки, че от изложените мотиви не става ясно, кое е конкретното основание за отказ за одобрение за подпомагане. В обжалваното уведомително писмо липсва изложение на конкретни фактически основания, обосновали отказа за подпомагане, като в хода на съдебното производство се установи, че въпросът за отказ от подпомагане се дължи на липса на ливади и пасища в близост до животновъдния обект на заявителя, както и на недостатъчна площ за свободно пашуване. Действително последното основание е коментирано в оспореното уведомително писмо, но не са посочени конкретните данни, от които е направен извода за констатираното несъответствие. Според чл.59, ал.2, т.4 АПК, административният акт, издаден в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискване за надлежно мотивиране на акта, предмет настоящото производството е въведено и с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., съгласно която ДФЗ –РА, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием.

В уведомителното писмо не е посочено по какъв начин е установено неспазването на изискването по чл.4 ал.5 от Наредба № 4/08.08.2017 г., което представлява нарушение на изискването за форма на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване. Административният орган е следвало да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл.24 ал.1  от Наредба № 4/08.08.2017 г. да мотивира писмото за неодобрение. На следващо място, направените констатации за неспазени изисквания за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" следва да бъдат подкрепени със съответни доказателства. Едва в хода на съдебното производство, от обясненията на пълномощника на административния орган е установено че конкретното основание за отказ на финансирането е липсата на пасище в близост до животновъдния обект и свързаното с това неизпълнение на изискването за осигуряване на минимална площ за свободно пашуване.

Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 8.08.2017 г.) по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт: свободно отглеждане на открито на ДПЖ – овце - най-малко 160 дни годишно, от които най-малко 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор.

В чл.4 ал.5 от наредбата е посочено, че земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар. Площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни. (чл.4 ал.6). Броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на животновъдния обект. Когато животните се извеждат на дневна паша в близост до животновъдния обект, в който нощуват, земеделският стопанин води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория с дните и часовете на извеждане. (чл.4 ал.7) Дневникът по ал. 7 се заверява от регистрирания ветеринарен лекар в началото и в края на периода на извеждане. (чл.4 ал.8)

От анализа на горепосочените разпоредби не може да се изведе нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е в близост до животновъдния обект. Такова изискване не се съдържа и в Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. По смисъла на §1 т.24 от ЗПЗП "земеделско стопанство" е стопанство по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, съгласно тази нормативна разпоредба „стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка. Следователно в понятието пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата по чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., следва да се разбира всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин ливади и пасища, които се намират на територията на Република България.

Критерият близост до животновъдния обект е предвиден в чл.4 ал.7 изр. последно от  Наредба № 4 от 8.08.2017 г. и  е свързан единствено с изискване земеделският стопанин да води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория с дните и часовете на извеждане. По аргумент на противното, когато това извеждане е на пасищна площ, която не е в близост, то следва да се приложи изискването на чл.4 ал.6, като  броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на животновъдния обект.

По делото се установи, че дружеството е регистрирало животновъден обект в землището на с. Т. с рег.№ 8880-0606 и животновъден обект в землището на с. К. с рег.№ 8881-0022, които са посочени в подаденото от оспорващия заявление за отглеждане ДПЖ Заявените от дружеството парцели по ИСАК в землището на с. К. са 77,28 ха. Жалбоподателят по делото / чрез неоспорената експертиза/ е установил, че разполага със значително по-голяма площ подходяща за пашуване от минимално необходимата съгласно чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г.. Действително същата не се намира в близост до животновъден обект № 8880-0606 с. Т., но както бе посочено по-горе, такова нормативно изискване няма. Освен изложеното от заключението на вещите лица е установено, че дружеството е кандидатствало по мярка 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ с животновъдния обект в с. К., а не с този в с. Т., като разстоянието между двата обекта не било значително. Номерът на БЗС не определял в кое землище се намира имота. Физически блок обхващал площ от две землища, в случая землищата на с. Т. и на с. К.. Всички пасища на дружеството се намирали в землището на с. К., но част от тях били във физически блок, който носи ЕКАТТЕ на с.Т..

Според чл.21 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за изясняване на горните обстоятелства, административният орган е имал възможност да поиска допълнителна информация за площта подходяща за пашуване и да установи дали същата е в близост до животновъдния обект, както и да укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. В нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, горните обстоятелства не са били изяснени преди издаване на оспореното УП.

Следва да се отбележи също, че за така приетото несъответствие между заявени от кандидата площи и минимално изискуемите за участие в дейностите по заявената мярка, в нарушение на чл. 26 АПК, лицето не е било уведомено преди издаването на административния акт. Не му е предоставена възможност за възражения или за отстраняване на нередовности, в т. ч. и поправяне на грешки в заявлението, каквито е вероятно да има, предвид представените допълнителни доказателства.

Тези нарушения съдът преценява като съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като ако не бяха допуснати, административният акт би имал друго съдържание.

По изложените съображения, оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, общо в размер на 870 лв, представляващи: платена държавна такса в размер на 50 лева, 400 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2018 г, както 420 лв. внесен депозит за вещи лица. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното възнаграждение съответства на минималния размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-2600/985 от 27.11.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ - гр. Ямбол, в частта, в която СД „К. – МН и сие“ гр. С. не е одобрен за участие за дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ относно заявени 331 бр. ДПЖ или 49, 65 ЖЕ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция за ново разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 20/14/2/00360, представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., в частта относно дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ на 331 бр. ДПЖ, в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция гр.София да заплати на СД „К.-МН и сие“ седалище и адрес на управление гр.С. ул. “******“ № …, пр. от у. Х.Н.К. ЕИК ………. направените разноски по делото в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: