Р
Е Ш
Е Н
И
Е
№ 37
гр. Сливен, 07. 03. 2019 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН,
в публично заседание на двадесет
и първи
февруари, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно
дело № 366 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.А.К. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 – 2020 г. за кампания
2016 с Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което оспорващият
е уведомен за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е нищожен, неправилен,
незаконосъобразен. Излага съображения, че: оспореният акт е издаден при липса на
компетентност; оспореният акт не е мотивиран; липсва посочване кое от
изискванията оспорващият не е изпълнил; Методиката, към която е извършено
препращане в акта, е утвърдена след приключване на кампания 2016 г.; оспорващият
не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Моли оспореният акт да
бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. С представен списък на разноските претендира присъждане
на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения
акт. Счита, че не е спазено базово
изискване за преминаване на пчеларството към биологично такова, за което се
позовава на изискванията на чл. 26, ал. 5 от Наредба № 1 за прилагане на
правилата на биологично производство. Претендира присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият И.А.К. е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 398578 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 26/270516/51070 по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като е
декларирал 150 броя пчелни семейства в пчелин на адрес: с. Б., област Хасково.
Към заявлението са приложени: Таблица за описание на пчелина в стопанството 2016
г; Удостоверение за професионално обучение по специалност Пчеларство;
Декларации; Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска
продукция.
На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с
Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018 г. С процесния акт оспорващият И.А.К. е
уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е
посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни
семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
пчеларство“, 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по
направлението. В таблица, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово
подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, се съдържат следните данни:
Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – 150
броя /колона 2/; Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са
установени от контролиращото лице – 150 броя /колона 3/; Установени пчелни
семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани
пчелни семейства – 150 броя /колона 5/; Оторизирани пчелни семейства за
изчисление на субсидия – 0 броя /колона 6/; Санкция за неспазване на базови
изисквания – 10 267,95 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева /колона
15/. В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва
установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени
базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020“, б.
b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11
„БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено, че в тази
колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени
проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за
допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В
пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена
санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от
ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и
храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от
оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица– Извършени
плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично пчеларство исканата
сума е 10 267,95 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0
лева.
Оспореният акт е издаден от З. и.д. на ДФЗ– София, П.
С..
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г.
на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з. и. д. на
ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от
Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П.Д.С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани
правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра
на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за
заявления, подадени през кампания 2016 г.
В Методиката – раздел V, б. b. Направление „Биологично
пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови
изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства;
когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин,
установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства. Свидетелите Д. Т. Г. /з./ и М.Ж. М. /з./ дават показания, че:
пчелинът на оспорващия в с. Б. има 150 броя кошера, постоянен е, регистриран е в
Българска пчеларска развъдна асоциация, отговаря на изискванията за расова
принадлежност на пчелните семейства; в радиус от 10 км от пчелина няма други
пчелини за производство на племенни елитни пчелни майки.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на
оспорващия на 07.12.2018 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството
на съда на 19.12.2018 г. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи
нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден
от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай административният орган не е
посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното
писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови
изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени
от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. b.
Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката, не може да преодолее липсата
на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при
установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на
прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и заявената
от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от
Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които
кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. Не
представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното
в акта бланкетно посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане
„след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо
условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“. В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания
спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите
дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват.
В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за
допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и
правни основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от
ЗПЗП, чл. 37 от ЗПЗП и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г., регламентират съответно: създаването и съдържанието
на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени
през текущата година проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се
съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо.
Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а
немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и в
противоречие с материалния закон. От административния орган е прието, че броят
на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от
контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от земеделския стопанин – 150
броя, но след проверка за базови изисквания, са установени 0 броя пчелни
семейства. За тази своя констатация – неспазване на базови изисквания,
административният орган се е позовал на раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б.
„b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В цитираната Методика– раздел V, б. b.
Направление „Биологично пчеларство“– А) „Базови изисквания“, липсва изброяване
на базови изисквания. Тази Методика е утвърдена със заповед, издадена на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В чл. 13 от Наредбата е
предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се
установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания
съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите. Повече от очевидно е, че според цитираната разпоредба, базовите
изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните семейства, се съдържат в
Приложение № 2 към Наредбата, а не в утвърдената Методика. Както вече бе
изложено, такива базови изисквания не се и съдържат в Методиката. В същия смисъл
е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, съгласно която
земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва да спазват базовите
изисквания по съответното направление, посочени в приложение № 2. В Приложение №
2, т. 2 „Биологично пчеларство“ /направлението, по което е кандидатствал
оспорващият/ към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се съдържат следните базови
изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко
от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни
пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с
регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;
Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни
пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. По делото липсват
доказателства за неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания.
Липсват и констатации в този смисъл от административния орган. Напротив, събрани
са свидетелски показания, че пчелинът на оспорващия е постоянен и че в радиус от
10 км от пчелина няма други пчелини за производство на племенни елитни пчелни
майки. Липсата на доказателства за неспазване на базови изисквания,
регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до
незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява
самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния
закон.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в
административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към
които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде
изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез
въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени
нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя
тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в
съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като не е спазено
базово изискване за преминаване на пчеларството към биологично такова. В
оспореното уведомително писмо липсва констатация за неспазване на такова
изискване. Не се съдържа такава констатация и в документите по административната
преписка. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното
установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото
основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички
фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия
акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в
административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие
със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения, оспореният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия
разноски по делото е 952,68 лева, от които: 102,68 лева – платена държавна
такса, и 850 лева– договорено и внесено адвокатско възнаграждение. С оглед
възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е в размер, надвишаващ само с 12 лева минимално
предвидения такъв в нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер. По тези съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в общ размер на
952,68 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.А.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014– 2020 г. за кампания 2016 с
Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ИЗПРАЩА
преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” –
София, за ново произнасяне по подаденото от И.А.К. Заявление
за подпомагане с УИН: 26/270516/51070 и Приложение за кандидатстване по мярка 11
от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие” да заплати на И.А.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 952,68 /деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: