Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Сливен, 03. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното
от съдията
Бозукова административно дело № 371 по описа на съда за
2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Н.К. ***, подадена против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично З.“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2014-2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-020-6500/5724 от 12.11.2018 г.,
издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “З.” – София, с
което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е нищожен, неправилен, незаконосъобразен. Излагат се
съображения, че оспореният акт е издаден при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при липса на мотиви, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че Методиката, към която е извършено препращане
в акта, е утвърдена след приключване на кампания 2016 г. Счита, че не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично З.“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Моли оспореният акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне
на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Е. Д. – АК Сливен, който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. С представен списък на разноските
претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса, депозит за експертизи и
адвокатско възнаграждение. В писмена защита излага
допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на
оспорения акт.
Административният орган – Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд “З.” /ДФЗ/ - София, редовно призован,
се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител -
ст.юриск. Д. Б.,
която
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита,
че отказът за финансово подпомагане е правилен, тъй като е констатирано, че
оспорващият е надвишил минималните периоди на преход за заявените за
подпомагане пчелни семейства. Претендира присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по
делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващият И.Н.К. е регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ 341244 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 02/290616/13758 по мярка 11 „Биологично
З.“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като е
декларирал общо
750 броя пчелни семейства в
два
пчелина в с. О., община К. – 600 пчелни семейства и в с.П.,
общ. С. – 150 пчелни семейства. Към заявлението са приложени: Таблица за описание на пчелини в стопанството 2016 г.;
Декларации; Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска
продукция,
удостоверения за регистрация и пререгистрация на пчелини.
На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в
настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично З.“
от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-020-6500/5724 от 12.11.2018 г. С процесния акт оспорващият К.. е уведомен за
оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка
11 „Биологично З.“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора година
от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена
„Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично
пчеларство“, се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението
за подпомагане за кампания 2016 г. – 750 броя /колона 2/; Установени пчелни семейства, които са
регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – 750 броя /колона 3/; Установени пчелни семейства
след проверка за базови изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани пчелни
семейства – 750 броя /колона 5/;
Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя /колона 6/;
Санкция за неспазване на базови изисквания– 51 339,75 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева
/колона 15/. В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона
се вписва установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с
неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014–
2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване
и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със
Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на З.то и храните,
на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно
колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане
пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни
проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено,
че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно
раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично
пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“
от ПРСР 2014– 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г.,
издадена от Министъра на З.то и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми
/в лева/ и Таблица– Извършени плащания /в лева/, видно от които по Направление
Биологично пчеларство исканата сума е 51 339,75 лева, оторизираната
сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден
от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София. С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от
15.06.2017 г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, Петя Д. Славова е избрана за заместинк изъплънителн директор на ДФЗ. Със Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от
Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на същата са делегирани правомощия да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /т. 1 от Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично З.“ от ПРСР за периода 2014 –
2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на З.
и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично З."
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се
прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.
В Методиката – раздел V, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване
на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни
семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за
пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства
в пчелина.
В хода на съдебното
дирене е
разпитан като свидетел Д.Т.Г., който дава показания, че най-важното условие за преминаване от
конвенционално към биологично пчеларство е подмяната на восъчните рамки в
пчелното семейство; пчелите сами трябвало да си изградят восъчните рамки, за
което бил необходим период от поне две-три години.
По делото е изслушана съдебна
ветеринарно-медицинска експретиза, изготвена от вещото лице д-р Л., от
заключението на която се установява, че оспорващият е кандидатствал по мярка 11
„Биологично З.“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с регистрирани
два пчелина - пчелин с рег. № 8467-0162 с 600 пчелни семейства, находящ се в с.
О., общ. К. и с пчелин с рег. № 8698-0105 с 150 пчелни семейства, находящ се в
с.П., общ. С.. Оспорващият К. имал и трети пчелин с рег. № 8400-0310 с 0 пчелни
семейства, находящ се в гр. К., който не бил заявен за подпомагане. Експертът
сочи, че като причината за отказ за подпомагане от фонда е посочено неспазване
на базови изисквания, без същите обаче да са конкретно посочени в
уведомителното писмо. Единствено в контролния лист било посочено, че няма данни
за пчелин с рег.№ 8400-0310, тъй като графата за този пчелин е оставена празна.
Вещото лице е катогирично, че жалбоподателят отговаря на всички базови
изисквания на мярката, тъй са спазени изискавниятаза разстояние, посочени са
бройките на пчелните семейства и са издадени съответните документи от БАБХ.
По делото е изслушана съдебна компютърно-техническа
експретиза, изготвена от вещото лице инж. С., от заключението на която се
установява, че когато не се въвежда в полето „Деклариран брой пчелни семейства
в пчелина“ в таблицата за описание на
пчелини /л.20 от делото/ никаква цифрова стойност, при стартиране на проверка,
ИСАК не въвежда съобщения за грешки и несъответствия. Когато обаче се въведе
цифрата „0“ при стартиране на проверка се извеждат съобщения за грешки.
Въз основа на установените по делото факти,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното уведомително
писмо е съобщено на оспорващия на 11.12.2018 г. /л.67
от делото/ 14-дневният срок за
оспорването му изтича на 27.12.2018 г., тъй като последният ден от срока /25.12.2018 г./ е неприсъствен. Жалбата
срещу уведомителното писмо е входирана в деловодството на съда на 21.12.2018 г. и следователно е
подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е
подадена и от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден
от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В
разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и
като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия, поради
което доводите на оспорващия за нищожност но акта са неоснователни.
Оспореният акт е издаден
в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност
– основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на
административния орган. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната
съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в
друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка.
В разглеждания случай
административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане.
Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът
приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не
са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата.
Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в
акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“ от Методиката, не може да преодолее липсата на
фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при
установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на
прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от
съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не
може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не
е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. Не
представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното
в акта бланкетно посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане
„след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо
условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“. В цитираната Наредба
са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по
мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които
плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка
административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост
за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не
са изложени и правни основания за издаване на акта. Посочените
в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от ЗПЗП и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично З." от ПРСР за периода 2014 – 2020
г., регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването
и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година
проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се
съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването
на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението
на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното
уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения
акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. От административния
орган е прието, че броят на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и
са установени от контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от
земеделския стопанин – 650 броя, но след проверка
за базови изисквания, са установени 0 броя пчелни семейства. За тази своя
констатация – неспазване на базови изисквания, административният орган се е
позовал на раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144
от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на З.то и храните, на основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В цитираната Методика – раздел V, б. b.
Направление „Биологично пчеларство“ – А) „Базови
изисквания“, липсва изброяване на базови изисквания. Тази
Методика е утвърдена със заповед, издадена на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично З."
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че когато
при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания съгласно
Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на З.то, храните и горите. Повече от
очевидно е, че според цитираната разпоредба, базовите изисквания, които следва
да бъдат спазени за пчелните семейства, се съдържат в Приложение № 2 към
Наредбата, а не в утвърдената Методика. Както вече бе изложено, такива базови
изисквания не се и съдържат в Методиката. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба,
съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва да
спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение №
2. В Приложение № 2, т. 2 „Биологично пчеларство“ /направлението, по
което е кандидатствал оспорващият/ към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се съдържат
следните базови изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на
разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за
производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко
от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на
племенни пчелни майки; Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на
повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската
пътна мрежа. По делото липсват доказателства за неизпълнение
на някое от гореизброените базови изисквания. Липсват
и констатации в този смисъл от административния орган. Напротив, от
заключението по съдебната ветеринарномедицинска експертиза се установява,
че пчелините на К. отговарят на базовите изисквания за
разстояние съответно на 10 км. да няма други пчелини за производство на елитни пчелни майки, а в разстояние на 5 км от пчелина да няма разположени други пчелини за производство
на репродуктивни пчелни майки. Липсата на доказателства за неспазване на базови
изисквания, регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015
г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява
самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния закон.
За пълнота съдът намира
за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде
ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган
не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му.
В тази връзка не се споделя тезата на административния орган,
заявена чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният
акт е законосъобразен, тъй като са надвишени минимални периоди на преход
за заявените за подпомагане пчелни семейства. В
оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка
липсва такава констатация. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното
установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото
основание на оспорения акт. Административният орган
следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си
в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и
който се намира се в административната преписка. Недопустимо
е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в
акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения, оспореният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на
чл. 173, ал.
2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в
мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна,
поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от
него по делото разноски в размер на 296,58 лева, от които: 10 лева– платена държавна такса и 286,58 лева за депозит
за експертизи. Разноски за адвокатски
хонор не се дължат, тъй като по делото няма данни договореното адвокатско възнаграждение да е внесено.
С оглед изхода на спора,
претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
2 и чл. 173, ал. 2 от
АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.К. с ЕГН: **********,*** Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично З.“
от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. за кампания 2016 с
Изх. № 02-020-6500/5724 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “З.” – София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “З.” – София, за ново произнасяне по подаденото
от И.Н.К. Заявление за
подпомагане с УИН: 02/290616/13758
и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в едномесечен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “З.” да заплати на И.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 296,58 /двеста деветдесет и шест
лева и 0.58/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: