Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. Сливен, 28. 03. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 378 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Г.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4935 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е нищожен, неправилен, незаконосъобразен. Излага съображения, че: оспореният акт е издаден при липса на компетентност; оспореният акт не е мотивиран; липсва посочване кое от изискванията оспорващият не е изпълнил; Методиката, към която е извършено препращане в акта, е утвърдена след приключване на кампания 2016 г.; оспорващият не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Моли оспореният акт да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. С представен списък на разноските претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Административният орган – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че отказът за финансово подпомагане е правилен, тъй като е констатирано, че оспорващият е надвишил минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Г.Д.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 347644 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 20/240616/06933 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като е декларирал 130 броя пчелни семейства в пчелин на адрес: с. Н., област Я. Към заявлението са приложени: Таблица за описание на пчелина в стопанството 2016 г.; Декларации; Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция.

На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4935 от 12.11.2018 г. С процесния акт оспорващият Г.Д.С. е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – 130 броя /колона 2/; Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – 130 броя /колона 3/; Установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани пчелни семейства – 130 броя /колона 5/; Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя /колона 6/; Санкция за неспазване на базови изисквания– 8898,89 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 15/. В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014– 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица– Извършени плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично пчеларство исканата сума е 8898,89 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, П. С.

С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д.С. е избрана за з. и. д. на ДФЗ.

Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.

По делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.

В Методиката – раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин /кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Свидетелят М. Ж. М. /з./ дава показания, че: пчелинът на оспорващия в с. Н. има 130 броя кошера, постоянен е; около пчелина, на разстояние 10 км, няма други пчелини за производство на елитни пчелни майки; в разстояние на 5 км от пчелина няма разположени други пчелини за възпроизводство на репродуктивни пчелни майки.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващия на 12.12.2018 г. 14-дневният срок за оспорването му изтича на 27.12.2018 г., тъй като последният ден от срока /26.12.2018 г./ е неприсъствен. Жалбата срещу уведомителното писмо е входирана в деловодството на съда на 27.12.2018 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане „след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“. В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и правни основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от ЗПЗП и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. От административния орган е прието, че броят на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от земеделския стопанин – 130 броя, но след проверка за базови изисквания, са установени 0 броя пчелни семейства. За тази своя констатация – неспазване на базови изисквания, административният орган се е позовал на раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В цитираната Методика – раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ – А) „Базови изисквания“, липсва изброяване на базови изисквания. Тази Методика е утвърдена със заповед, издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Повече от очевидно е, че според цитираната разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните семейства, се съдържат в Приложение № 2 към Наредбата, а не в утвърдената Методика. Както вече бе изложено, такива базови изисквания не се и съдържат в Методиката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение № 2. В Приложение № 2, т. 2 „Биологично пчеларство“ /направлението, по което е кандидатствал оспорващият/ към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се съдържат следните базови изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки; Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания. Липсват и констатации в този смисъл от административния орган. Напротив, събрани са свидетелски показания, че пчелинът на оспорващия е постоянен, че около пчелина, на разстояние 10 км, няма други пчелини за производство на елитни пчелни майки, че в разстояние на 5 км от пчелина няма разположени други пчелини за производство на репродуктивни пчелни майки. Липсата на доказателства за неспазване на базови изисквания, регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния закон.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като са надвишени минимални периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. В оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка липсва такава констатация. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 868,99 лева, от които: 88,99 лева– платена държавна такса, и 780 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4935 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от Г.Д.С. Заявление за подпомагане с УИН: ********* и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Г.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 868,99 /осемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: