Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 125

 

гр. Велико Търново, 22.03.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                               Председател: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С. като разгледа  докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 908 по описа на Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Т.Й.Н. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-040-6500/3994 / 12.11.2018г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на лицето е оторизирана за плащане сумата от 0 лева. В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на формата и неправилно приложение на материалния закон поради противоречие на текстове на Наредба№ 1 / 2013г. с Регламент № 889 / 2008г. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по  делото разноски.

Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за компетентност на органите, наличие на основание за отказ на подпомагането поради недопустимост стопанството на производителя да е в преход към биологично земеделие повече от една година. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Предмет на обжалване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-040-6500/3994 / 12.11.2018г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на лицето е оторизирана за плащане сумата от 0 лева.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Т.Й.Н. е регистриран земеделски производител. За 2016г. подава заявление за подпомагане за няколко мерки, една от които е мярка 11 „Биологично земеделие“. Към заявлението са представени Стандартен договор № BG-3652/ 04.12.2013 за инспекция на биологична селскостопанска продукция, Анекс № 1 към него за промяна на обекта – пчелни семейства 150 броя в с.Петко Каравелово № 5184-0269, анекс 2 за 180 пчелни семейства и Удостоверение за завършено обучение в курс Агроекология през 2016г. Заявлението се явява за втора поредна година от поетия многогодишен ангажимент, като стопанството е заявено отново като такова в преход към биологично производство. Въз основа на така декларираните данни Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ приема, че не са спазени изисквания за управление, поради което са налице предпоставките на раздел 5, буква „б“ от Методика за намаляване и отказване на плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017г. – налице е нарушение на чл.26, т.5 от Наредба № 1 / 2013г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния закон и съдържа изискуемото съдържание. Настоящият състав изцяло споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, заявено в писменото становище по същество на спора, относно липсата на фактическите основания за издаване на уведомителното писмо. Константната съдебна практика на Върховния административен съд обаче, приема, че уведомителните писма, ведно с административната преписка, съдържат изискуемото по закон съдържание, даващо възможност лицето да упражни правото си на защита. „Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.“ – решение № 13390 / 2018г. Съдебната практика на ВАС възлага в тежест на първоинстанционния съд да установи както релевантните за спора факти, при това в условията на засилено служебно начало, така и да подведе същите под правните норми и да даде правна квалификация на установеното. Така първоинстанционният съд извършва дължимите от органа проверки и се произнася като съд по същество по спора. Следователно наличието или не на процесуални нарушения в хода на административното производство е без значение за спора. Без правно значение е и фактът, че едва в съдебното производство от органа, издал административния акт се посочват фактическите и правни основания за отказа, независимо от Тълкувателно решение № 16 / 1975г. За настоящият състав практиката на Върховния административен съд е задължителна и той следва да се съобрази с нея.

Отказът за оторизация по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. е постановен в нарушение на материалния закон.

Действително разпоредбата на чл.26 от Наредба № 1 / 2013г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането предвижда преходния период за отглеждане на животни в абсолютни стойност – шест месеца, дванадесет месеца и т.н. В Държавен вестник брой 75 от 11.09.2018г. е обнародвана НАРЕДБА № 5 от 3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, с която е отменена Наредба № 1 / 2013г. Новата наредба влиза в сила от 12.11.2018 г. Видно от приложеното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. административният акт е издаден на 12.11.2018г. Следователно актът е издаден на несъществуващо правно основание, тъй като към момента на издаването му Наредба № 1 / 2013г. не съществува. В Наредба № 5 / 2018г. не съществува текст, идентичен с този на чл.26 от предходната наредба. По отношение на периодите на преход към биологично производство е налице препращане към разпоредбите на дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията. Глава 5 от дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 е наименована „Разпоредби за прехода“ и в чл.38, параграф 3 е разписано правилото по отношение на пчелните продукти, изискващи преходен период най-малко от една година. Изобщо подходът не европейската комисия е за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход, а не на абсолютен по размер преходен период. Същият е логичен и в съответствие с целта на закона – минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целян резултат – произвеждане на биологична продукция. В този смисъл по-дългия период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична. Следователно период на преход към биологично производство, по- дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията не води до нарушаване на разпоредбата на чл.38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие.

            Този извод е относим и в хипотеза на приложимост на Наредба № 1 / 2013г., тъй като в тази си част тя противоречи на нормативен акт от по-висока степен – регламент на Европейския съюз – който освен това има пряко приложение, и поради това чл.26 от Наредба № 1 / 2013г. не следва да се прилага.

            От представените доказателства с административната преписка се установява, че земеделския производител отговаря на останалите изисквания за оторизаране и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г., поради което постановеният отказ следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне в едномесечен срок при спазване на дадените с настоящото решение указания.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък и наличие на доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-040-6500/3994 / 12.11.2018г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА   Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на Т.Й.Н. *** сума в размер на 610лв. / шестстотин и есет лева/.

 

ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по искането за финансово подпомагане в едномесечен срок от получаване на решението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                   Съдия: