Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    

гр.Русе, 10.06.2019 г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 97 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. със ЗПЗП.

Образувано е по жалба на П.Л.В. ***, в качеството й на регистриран земеделски производител, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С обжалвания акт жалбоподателят е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 по ПРСР 2014-2020 г. по отношение на подадено от него Заявление за подпомагане с УИН: 18/300516/74470 за кампания 2016 г., като оторизираната сума е 0 лева, т.е. отказано е изцяло финансово подпомагане. Уведомителното писмо е мълчаливо потвърдено от Министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Наведени са доводи за наличие на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на които се иска от съда да обяви нищожността на уведомителното писмо или алтернативно да го отмени като незаконосъобразно. Претендира направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания и в представените писмени бележки  изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателяката е регистрирана като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 365007 и за кампания 2016 г. е подала заявление за подпомагане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 18/300516/74470 от 09.05.2016 г. (л. 68-74 от делото), с което е заявила искането си за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11), направление „Биологично пчеларство“ общо на 191 пчелни семейства, за 150 от които в заявлението е вписан код на мярката БПП 6. Съгласно т.7 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост Наредба № 4/2015 г.) този код на дейност съответства на дейността „Биологично пчеларство в преход“. Не се спори между страните също така, че 2016 г. е втора поред година от поетия от жалбоподателката ангажимент по посочената мярка за подпомагане, което обстоятелство е посочено в самото уведомително писмо. При приемане на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, при които несъответствия не са констатирани.

С уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателката била уведомена, че оторизираната субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 е 0 лева, т.е. изцяло й се отказва заявеното финансово подпомагане.

В уведомителното писмо е изрично посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо и по-конкретно в колони от 1 до 7 на тази таблица, като поясненията към тези колони на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. От съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от уведомителното писмо се установява, че са заявени за подпомагане 150 броя пчелни семейства като също толкова са и установените пчелни семейства, както и санкционираните. Като санкции и редукции на субсидията в колона 7 „Неспазване на базовите изисквания“ е посочена сумата от 10267,95 лева. Поясненията към колони 4, 5 и 7, имащи отношение към взетото от административния орган решение, са със следното съдържание:

„Колона 4: Установен брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.

„Колона 5: Недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.

„Колона 7: Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.

В представения по делото констативен протокол № 443/15.12.2016 г. за извършената проверка на място са отразени следните констатации: земеделския производител води дневниците за проведените химични обработки. Използва само разрешение препарати и регистрирани минерални торове. Спазва изискванията на мярка 11. Не са констатирани нарушения по ЗЗР. В представените писмени бележки процесуалният представител на ответника по жалбата изрично сочи, че жалбоподателката не е допускала други нарушения на изискванията на ЗПЗП и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. извън заявеното плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ за биологично пчеларство в преход след изтичане на определения едногодишен срок на прехода.

Оспореното уведомително писмо е съобщено на земеделския производител на 12.12.2018 г., след което на 19.12.2018 г. В. подала възражение до Министъра на земеделието, храните и горите, с вх. № 02-180-6500/3544 от същата дата на ДФ „Земеделие“. Възражението, ведно с преписката, били изпратени в министерството на 14.01.2019 г. С писмо от 24.01.2019 г. горестоящият орган е поискал попълване на административната преписка с необходимата му за произнасяне информация. С писмо от 25.01.2019 г. преписката била изпратена от директора на Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ на директора на Дирекция „Правна“ в същото министерство. В писмото е изрично указано, че към датата на изпращането му не бил изтекъл двуседмичния срок по чл.97, ал.1 от АПК за произнасяне на министъра, като горестоящ административен орган, поради обстоятелството, че преписката не била окомплектована в цялост. На 21.01.2019 г. в МЗХГ постъпила и жалба до Върховния административен съд срещу мълчалив отказ/мълчаливо съгласие на министъра на земеделието, храните и горите да се произнесе по подаденото от жалбоподателката възражение срещу уведомителното писмо. С определение № 1869/11.02.2019 г. по адм. дело № 928/2019 г. ВАС е прекратил образуваното пред него, въз основа на жалбата, дело и е изпратил жалбата за разглеждане от настоящия съд с предмет – оспорване на издаденото от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от адресата на административния акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК и наличие на правен интерес, поради което е допустима.  Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на оспорване е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което жалбоподателката е уведомена за оторизирана субсидия 0 лева по подадено от нея заявление за плащане за кампания 2016 г. по Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“.

Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от закона. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното.

Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

Нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 4 и 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.

На това основание Министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление „Биологично пчеларство“ (б. b) в т. А) „Базови изисквания“ е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства.

Видно е, че приложената от административния орган методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини. И това е логично с оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според която министърът утвърждава методика, определяща намаленията, включително тези, които по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и начинът на тяхното определяне, когато е констатирано неспазване на базови изисквания, т.е. на министъра не е предоставена възможност да определя тези базови изисквания. Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези изисквания са следните: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл.16 от Закона за пчеларството).

В настоящия случай, макар данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и 7), нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт, нито дори в административната преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от жалбоподателя. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от Министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания.

Това води до извод за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

Относими конкретни мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени едва след оспорване на уведомителното писмо пред Министъра на земеделието, храните и горите - в придружителното писмо, с което Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на горестоящия орган жалбата (именована „възражение“). Едва в този документ, с който жалбоподателят не е запознат, се посочва, че в случая се касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние „в преход“ за втора поредна година от поетия ангажимент, а съгласно чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2016 г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган се е позовал на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал.1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола.

Изложените в придружително писмо изх. № 02-180-6500/3430 от 16.01.2018 г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане. Това е така, тъй като допълнителното излагане на мотивите задължително следва да позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В случая липсва такова запознаване, а изложените мотиви са изцяло за целите на произнасянето на горестоящия орган. Не може да бъде възприета и тезата на ответника по жалбата, развита в представените писмени бележки, според която допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като, видно от съдържанието на депозираната жалба, същата касае именно възприетия от ДФ „Земеделие“ едногодишен срок на периода н преход, поради което жалбоподателят е упражнил правото си на защита в пълен обем. Противно на поддържаното в писмените бележки, съдържанието на представената жалба сочи на обратния извод, а именно че жалбоподателят няма представа какви са конкретните фактически и правни основания за постановения отказ от подпомагане, поради което се развиват съображения за спазване на базовите изисквания по Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и за изчерпателното изброяване (numerus clausus) на основанията по чл.14 от същата наредба за отказ за предоставяне на финансова помощ.

Дори обаче и да се приеме обратната теза и изложените доводи в придружителното писмо се сметнат за мотиви на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, то е налице несъответствие между фактически и правни основания. Това обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт.

Правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) №843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който това е преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година.

Подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“ съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка. Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми сочи, че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за пчелните семейства – не по-малко от една година).

Именно в тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013 г. (отм.) на национално ниво са приети правила за преход към биологично производство, като с нормата на чл. 26, т. 5 е прието преходният период за пчелини да е 12 месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 843/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, т.е. периодът на преход е фиксиран до минималния изискуем период съгласно общностните норми. В същото време, с нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 (в редакцията на нормата на чл. 11, ал. 4 към датата на подаване на заявлението за подпомагане). Към този момент ограничението не обхваща периода на преход за пчелни семейства, който е регламентиран в чл. 38, ал. 3 от Регламент № 889/2008.

В случая по настоящия казус жалбоподателят действително е заявил за подпомагане за втората година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 150 броя пчелни семейства с код за подпомагане „Биологично пчеларство в преход“. Административният орган е приел, че посочването на състояние на стопанството „в преход“ за втора година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното несъответствие не е. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че при несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините – биологичен или в преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент, което е различно от неспазени базови изисквания. Всъщност е налице неправилно квалифициране от административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение на материалноправните норми.

На следващо място съдът намира, че оспореният административен акт противоречи и на целта на закона – чл.146, т.5 от АПК. Както беше вече посочено, според дефиницията на чл.2, б.“з“ от Регламент (ЕО) № 834/2007 „преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства като в зависимост от предишното земеделско производство следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос като въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските производители при по-голяма ставка на плащанията – 35 евро/пчелно семейство за периода на преход съгласно чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. при 25 евро/пчелно семейство съгласно чл.11, ал.2, т.6 от същата наредба. Следователно изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения от страна на земеделския производител и при стриктно спазване от страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното пчеларство, на същия да се отказва плащане, дори в размер на по-ниската ставка, т.е. за биологично пчеларство след завършване на прехода, именно поради това, че този преход фактически не е завършил. Съдът намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично производство. Щом това е така очевидно е, че незавършилият период на преход, който, разбира се, следва да бъде разумен като продължителност, ще е основание за по-високо по размер плащане, а не за отказ за плащане. По тези съображения и разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с която ответникът по жалбата обосновава оспореният отказ за плащане, противоречи на целта на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната норма a priori ограничава размера на плащанията до минималния едногодишен срок на преход. Поради установеното противоречие с регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на основание чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.2 от ЗНА.

В обобщение на казаното съдът счита, че липсват основания за обявяване нищожността на оспорения административен акт. Същият обаче категорично се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с изискванията за форма на акта, а дори и да се приеме, че нарушенията на формата са санирани след издаването на уведомителното писмо, актът е в противоречие и с материалноправните норми и с целта на закона, което налага неговата отмяна. Доколкото административното производство е започнало по заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му делото не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.Л.В., с ЕГН **********,***, уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция.

ВРЪЩА преписката на административния орган – заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 18/300516/74470 и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., подадено от П.Л.В., с ЕГН **********, УРН: 365007, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати на П.Л.В., с ЕГН **********, сумата от 10 лева – разноски за заплатена държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

 

                                                                СЪДИЯ: